Започваме актуализация на Националната здравна карта, включително оценка на възможности за нейното електронизиране – това ще бъде един от акцентите ни още през тази година, заяви министърът на здравеопазването Катя Ивкова на първата си пресконференция. Така тя направи заявка за реална реформа най-вече в болничния сектор. Ако картата се актуализира коректно, то ще стане ясно, че в големите градове има излишни структури с под 45% използваемост на леглата и недостатъчно медицински услуги в останалата част на страната. Което пък ще даде право на МЗ да ограничи откриването на нови болници, нови дейности, които се дублират или изпълнение на такива на друг адрес на едно и също лечебно заведение. Както и да отвърже ръцете на НЗОК да избира с кого да сключва договор, разбира се по ясни критерии.
Сред останалите приоритети Ивкова посочи профилактиката и превенцията, майчиното и детското здраве, психичното здраве, кадровото обезпечаване на системата, развитието на електронното здравеопазване и въвеждането на реални индикатори за качество и достъп до медицинската помощ. „Няма да обещаваме бързи резултати и лесни решения. Но ще работим за устойчивото развитие и надграждането на системата“, обобщи тя.
Ивкова представи пред журналисти и реалното състояние на системата на здравеопазването, основните предизвикателства пред сектора и приоритетите на ръководството на МЗ. „Целта на тази първа среща е прозрачност. Искаме още в самото начало ясно да кажем какво е реалното състояние на системата, какви са основните предизвикателства и от къде започваме“, уточни министърът.
По думите й проблемите в системата са натрупвани с години и не могат да бъдат решени за кратък период от време, но е важно да бъдат ясно дефинирани и да се поеме конкретна посока за действие. „Въпреки тежкото наследство, системата на здравеопазването работи“, категорична е Ивкова.
Към 31 март 2026 г. лечебните заведения с над 50% държавно участие са натрупали общо задължения в размер на над 426 млн. евро, от които над 21 млн. евро са просрочени задължения. Министърът посочи още, че 17 държавни лечебни заведения имат сключени договори за банкови кредити, което също е показател за финансовия натиск върху системата.
„Важно е да подчертая, че зад тези числа стоят различни причини и различни ситуации. Не всяка болница с големи задължения е лошо управлявана“, отбеляза Ивкова. Но обяви, че няма да освободи от отговорност бордовете на директорите на държавни болници, докато не получи годишните финансови отчети.
Тя информира, че в системата има и натрупани фактурирани, но неразплатени капиталови и текущи разходи в размер на близо 12 млн. евро, както и обществени поръчки без осигурено финансиране за над 8,5 млн. евро без ДДС. „Това не означава риск за пациентите или за изпълнението на националните програми. За значителна част от тези дейности вече се работи по осигуряване на необходимия финансов ресурс“, подчерта тя.
Само допълнителните средства, необходими за реализирането на политики, програми и дейности през 2026 г., са в размер на над 166 млн. евро. В тях са включени и над 9,2 млн. евро за обучението на специализантите, приети на места, финансирани от държавата по реда на Наредба №1.
Министър Ивкова съобщи още, че към момента съществува риск от загуба на над 56 милиона евро по проекти, финансирани с европейски средства. „Вече съм изискала подробен анализ за състоянието и изпълнението на всеки проект. След приключването му ще представим публично резултатите и конкретните действия, които ще предприемем“, заяви тя.
По отношение на проекта за Националната детска болница тя подчерта, че Министерството на здравеопазването ще разглежда с приоритет всички предстоящи стъпки по реализацията му. По обявената обществена поръчка за проектиране и авторски надзор с прогнозна стойност 5 041 000 евро е внесена жалба пред Комисията за защита на конкуренцията, поради което процедурата е спряна.
Зам.-здравният министър Петко Салчев пък заяви, че ще бъде преразгледана цялостната лекарствена политика, като се вземат предвид всички съществуващи проблеми. За изнесените от служебната власт данни за големите разлики в цените, на които държавни болници са купували скъпоструващи нерегистрирани лекарства, той обяви, че ще данните ще бъдат подложени на анализ. „Занапред няма да се предоставя необективизирана информация“, категоричен е той. „Част от данните не са верифицирани от експертите на МЗ, което ме притесни“, уточни проф. Салчев. Ивкова допълни, че въпросният анализ не е изготвен от лекарствената дирекция на МЗ, което е недопустимо.
Пилотно изследване за рак на маточната шийка и колоректален рак е възможното решение на проблема с националните онкологични скрининги, които трябваше да стартират най-късно през юни. „Към момента МЗ има сключен договор с доставчик на тестовете за скринигите, предплатени са част от тях и до 2-3 месеца срокът им на годност изтича“, обясни Ивкова.
