До края на 2027 г. пилотно ще бъдат въведени Диагностично-свързаните групи (ДСГ) като модел на заплащане, ориентиран към остойностяване в цялост на медицинските услуги, включително на труда на лекарите и и сестрите. Това е записано в управленската програма на кабинета „Радев“ в частта „Здравеопазване“. ДСГ трябва да заменят клиничните пътеки, като заплащането ще бъде обвързано и с качеството и резултатите от медицинските услуги.
Властта обещава да гарантира разходоефективно, достъпно, прозрачно и справедливо здравеопазване, осигуряващо равен достъп до качествени медицински услуги и водещо до подобряване на здравните характеристики на населението и благосъстоянието на нацията. Преход от медицина на болестите към медицина на здравето, високите технологии, превенцията и профилактиката, са сред заложените приоритети.
Като отделна точка в програмата на правителството е посочено преследването и наказателна отговорност срещу злоупотреби и източване на здравни средства. Властта обещава „дигитален контрол върху бюджета на НЗОК с осигурен публичен достъп до верифицирани и агрегирани отчетни данни“. И още – засилване на контрола върху разходите в болничната помощ чрез дигитален мониторинг на хоспитализации и епикризи.
Специално внимание е отделено на системата на ТЕЛК, както и на провеждането на обществени поръчки за лекарства и консумативи от всички болници, независимо от тяхната собственост, а също и провеждане на централизирани търгове. Така управляващите ще се надяват да се спестят средства, за да се намали доплащането от страна на пациентите.
Програмата на кабинета „Радев“ предвижда още до края на следващата година да бъде направена ревизия на медицинските стандарти по различните специалности с включване на повече от един лекар със специалност за съответно ниво на компетентност и обвързване на броя лекари с минимален брой медицински специалисти в зависимост от броя на заетите легла. Или иначе казано болниците ще трябва да наемат повече персонал, за да осигурят по-качествени грижи. Как това обещание е изпълнимо на фона на крещящия недостиг особено на сестри предстои да разберем.
Друга идея е за финансиране на медицински услуги в извънболничната помощ, предоставяни в отдалечени и трудно достъпни населени места, включително разработване на програми за прегледи с мобилни медицински екипи и извършване на медицински услуги от разстояние чрез бюджета на НЗОК, както и забрана за заплащане от пациент или близки на пациент на транспорт, реализиран от екипи на Спешна помощ. За по-добър достъп в малките населени места пък се предлага лечебните заведения за болнична помощ да извършват медико-диагностични дейности и консултации без необходимост от хоспитализация.
Властта уверява и че до март догодина ще разработи процедури за намаляване на доплащането от пациента за лекарства за домашно лечение, предназначени за лечение на хронични незаразни болести, както и на медицинските изделия.
След заложените приоритети в програмата четем още: въвеждане на периодична оценка на удовлетвореността на пациентите чрез приложението е-Здраве и анализ на данните; разработване на електронна Национална здравна карта с регламентация за актуализация в реално време; въвеждане на промени, ограничаващи разкриването на нови дейности от болниците и разкриването на нови адреси на „филиали на болници“ и чрез електронизация на извършването на Комплексна оценка на предложения за откриване на нови болници и нови дейности в болниците; разгръщане на мрежа от амбулатории за първична помощ в малки населени места и отдалечени райони; високотехнологични и качествени педиатрични здравни грижи, предоставяни в Национална детска болница; провеждане на единен изпит за специализация минимум два пъти годишно и пълна електронизация на етапите при специализацията в здравеопазването (включително въвеждане на електронна книжка на специализанта; дневници; оценяване и др.); гарантиране на безплатни и регулярни профилактични прегледи, с широк обхват на дейности, съобразени с всяка възрастова група; разширяване на пакета за извънболнична помощ с фокус върху прегледи и изследвания за борба със социално значимите заболявания – сърдечносъдови, онкологични, диабет; въвеждане на болничен изкуствен интелект за намаляване на бюрокрацията за пациенти и лекари; въвеждане на гериатрична политика с грижа за хронично болните възрастни хора.
До началото на следващото лято пък ще е приключила проверката за физически наличните болнични легла и тяхната използваемост в 28-те области на страната. И тогава властта ще пита хората дали искат неефективните лечебни заведения за болнична помощ за активно лечение да бъдат преструктурирани в такива за долекуване, продължително лечение и палиативни грижи. Пак до юни 2027 г. е срокът за въвеждане на критерии за оценка на ефективността и качеството на лечението на пациентите на индивидуално ниво, оперативно ниво (болница) и на национално ниво (система на здравеопазването) с използването на ИИ.
В края на мандата на кабинета „Радев“ управляващите обещават да имаме развита персонализирана медицина и повишени години в добро здраве.
