Популизъм, капка в морето, наносума с наноефект – така икономисти нарекоха намаляването на заплатите на директорите на държавните болници, с което се похвалиха от здравното министерство през изминалата седмица.
„Мярката е следствие на силния обществен интерес към заплатите на болничните директори. И тъй като МЗ не може да реши изцяло проблема с доходите на своите управители, решението е да ограничи основните заплати. Това ще има сравнително ограничен ефект: ще има ефект върху основната заплата, но не и върху общия доход на голяма част от директорите на големите болници“, заяви пред БНР икономистката Петя Георгиева от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Според Георгиева обаче 2 млн. евро годишна икономия на фона на общия разход в здравеопазването не е особено голямо спестяване. „Те ще се върнат обратно в болниците, но това, в крайна сметка, общо взето е капка в морето“, коментира тя.
С мнението й се съгласи и здравният икономист от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) Аркади Шарков, който нарече тези средства „наносума“ на фона на общите средства в НЗОК и МЗ. Според него мярката е популизъм, тъй като по-голямата част от ръководителите получават доходи не само за административната си длъжност на директори, а и като медицински специалисти, преподаватели и от други дейности.
Той отбеляза още, че в повечето случаи шефовете на частните болници получават далеч по-големи заплати от тези на държавните, като част от причините по думите му са в разпределянето на дивидент.
„Много е трудно да нямаш натрупани задължения, при все че в една немалка степен държавните болници поемат и много тежки и рискови случаи. Така че в тази посока тези действия не трябва да са с оглед на това да задоволим нуждите на тълпата, а с оглед на това как реално директорът извършва своята дейност, разплаща ли се навреме и каква е ефективността на лечението в даденото лечебно заведение“, отбеляза Шарков.
„От 34 държавни болници 12 имат просрочия. Останалите нямат. Следователно по някакъв начин за част от тях финансовият модел работи и те успяват да се справят, тъй като просрочията са едно от нещата, които искаме да избегнем в управлението на държавни предприятия“, коментира Петя Георгиева досегашният начин на образуване на заплатите. По думите й обаче въпросът е по какъв начин тези хора да бъдат правилно стимулирани, така че това да се отрази върху ефективността на дружеството.
