От всеки десет души, на които е бил имплантиран стент, за да се отвори запушена артерия и така да се предотврати сърдечен удар, поне един ще преживее рестеноза – възобновено стесняване на артерията поради натрупване на плака или белези, което може да доведе до допълнителни усложнения.
Сега екип, ръководен от проф. Кеничи Тахахата от Университета на Британска Колунбия (УБК) за електротехника и компютърно инженерство, разработи тип „умен стент“, който следи дори фините промени в кръвообращението през артерията, откривайки стесняването в най-ранните етапи и прави ранно диагностициране и лечение възможни.
„Променихме стента, за да функционира като миниатюрна антена и добавихме специален микро-сензор, който разработихме, за да проследяваме непрекъснато кръвния поток. Данните могат да се изпращат безжично към външен четец, като предоставят постоянно актуализирана информация за състоянието на артерията“, обяснява Тахахата. Устройството използва медицинска неръждаема стомана и изглежда подобно на повечето търговски стентове. Изследователите казват, че това е първият смарт стент, готов за ангиопластика – той може да бъде имплантиран, като се използват настоящите медицински процедури без модификации.
Изследователският сътрудник д-р Йорк Хсианг, професор по хирургия на УБК и съдов хирург във Ванкувърската болница, отбелязва, че мониторингът на рестенозата е от решаващо значение за управлението на сърдечните заболявания. „Рентгеновите лъчи, като CT или диагностичните ангиограми, които са стандартните инструменти за диагностика, могат да бъдат непрактични или неудобни за пациента“, казва Хсианг. По думите му поставянето на интелигентен стент вместо стандартния може да позволи на лекарите да наблюдават по-лесно здравето на пациента си и да реагират навреме, ако е необходимо.
Прототипът на устройството вече е тестван успешно в лабораторни условия и в модел на прасета. Проф. Тахахата, който притежава патенти за технологията, съобщи още, че неговият екип планира да установи индустриални партньорства, за да усъвършенства устройството, да го сложи в клинични проучвания и в крайна сметка да го комерсиализира. Това обаче ще отнеме поне две години.
