Високо ниво на доплащане, недостиг на лекари и медицински специалисти, недостатъчно заплащане на медицинските услуги от страна на зравната каса са трите най-големи проблема за пациентите. Това показва проучване, извършено от Изследователски център „Тренд“ в периода 10-16 септември 2026 г. сред 1000 пълнолетни граждани. Данните бяха представени от доц. Димитър Ганев от „Тренд“ по време на форума „Приоритет: здраве – от реалността на системата към решенията за бъдещето ѝ“, организиран от Българския лекарски съюз (БЛС).
За 39% от анкетираните един от основните проблеми е високото ниво на доплащане от страна на пациента, 33% посочват недостатъчния брой на лекари и сестри, 32% смятат, че покритието на медицинските услуги от страна на здравната каса е недостатъчно, 26% виждат като проблем нерегламентирани плащания и корупционни практики, а 25% мислят, че чакат дълго за преглед. Запитани дали им се е случвало да доплащат за здравни услуги, 53% отговарят утвърдително, като посочват, че са доплащали за лекарства, за дентални услуги, за преглед при личен лекар или при специалист.
Според 76% от участниците в проучването НЗОК трябва да покрива по-широк пакет медицински услуги, дори това да изисква повече публичен ресурс. На въпрос кой подход би допринесъл най-много за осигуряване на достатъчно средства в здравната система 48% посочват по-добър контрол и ефективност при сегашните средства, 28% – повече средства от държавния бюджет, 8% – конкуренция между повече здравноосигурителни фондове.
„Не можем непрекъснато да разширяваме очакванията към здравната система, без да осигуряваме средствата, необходими тя да ги изпълни. Затова БЛС защитава две неща едновременно – достатъчно финансиране и много по-ефективен контрол върху начина, по който публичният ресурс се използва. Едното без другото няма да реши проблемите“, подчерта председателят на лекарския съюз д-р Николай Брънзалов.
Лекарите пък очертават други три проблема на здравеопазването ни – недостиг на медицински сестри, ниско запащане на труда и липса на дългосрочна здравна политика. Повече от 60% от медиците оценяват настоящото състояние на системата като много добро или по-скоро добро. На въпроса кои три промени трябва да бъдат приоритет през следващите 3–5 години 39% посочват политиките за задържане на младите лекари в страната, 38% – по-голям контрол върху разходването на публичните средства, 35% – по-добро заплащане на медицинския труд.
Запитани кой фактор затруднява ежедневната им работа половината от медиците посочват ниското заплащане на труда им, 49% отговарят недостигът на медицински специалисти, а 34% – прекомерно работно натоварване. На въпроса дали одобряват въвеждане на система, чрез която пациентът да потвърждава, че определена медицинска дейност му е извършена, 87% от запитаните медици напълно одобряват или по-скоро одобряват тази идея, показват още резултатите от проучването на „Тренд“. „Нашата позиция е ясна – има нужда от контрол в реално време. Контрол, който не идва месеци след извършването и заплащането на дадена дейност, а позволява още в момента на нейното осъществяване да има проследимост. Контрол, който защитава публичния ресурс, без да създава поредната административна тежест за лекарите. И контрол, в който пациентът има активна роля“, заяви д-р Брънзалов.
„Комисията по здравеопазването е партньор на БЛС и на другите съсловни организации за намирането на правилните решения“, увери председателят й проф. Костадин Ангелов. И според него големите проблеми на българското здравеопазване са липсата на медицински сестри и заплащането на труда на младите лекари. Той обаче подчерта, че в годините назад по един или по друг начин е намирано решение и даде пример, че професията „медицинска сестра“ в последните 5 г. е приоритетна и всички висши училища, които обучават в тази специалност, получават двойно заплащане. „Премахнахме законодателната пречка за създаване на нови филиали за обучение на медицински сестри“, допълни проф. Ангелов.
За заплащането на труда на медиците той посочи, че проблемът има две страни – социална и икономическата логика. По думите му проблемът с младите лекари е свързан с техните възнаграждения, но проблемът в здравеопазването не са лекарите, а липсата на сестри. „Тук е ролята на законодателната и изпълнителната власт да намерим решението на този проблем“, каза още проф. Ангелов.
Омбудсманът Велислава Делчева пък обобщи проблемите, които се открояват сред сигналите, постъпили от пациенти в институцията на държавния защитник. „Изводите от жалбите показват неравномерно разпределение на лечебните заведения, липса и недостиг на лекарства, административни препятствия при предписване на скъпоструващи медикаменти, високото ниво на доплащане от пациентите, качеството на оказаната помощ“, изреди Делчева. По думите ѝ правото на достъп до първична помощ за възрастните хора, живеещи в отдалечени места, както и за хора с увреждания не е изцяло гарантирано.
„Големият проблем е изгубеното доверие между лекар и пациент“, каза депутатът от „Прогресивна България“ и член на комисията по здравеопазването Георги Петров. Той препоръча представените проучвания да се надградят и попита дали има извършени подобни допитвания от 2025 г. и 2024 г., които биха дали отговор какъв е трендът. Депутатът предложи и да се извърши допитване сред лекари, работещи в отделни специалности, за диапазона на възнагражденията им.
„В последните години системата е насочена така, че пациентът най-напред отива към спешните отделения вместо при личния си лекар“, подчерта още Петров. По думите му трябва да се види и каква е тенденцията за хиперхоспитализациите.
„Обществото очаква от нас да положим усилия“, каза зам.-председателят на БЛС д-р Иван Маджаров и отправи призив за организиране на кръгла маса, в рамките, на която да бъдат обсъдени идеите за реформи в сектора.
