Един от най-сериозните проблеми в здравната система остава високият дял на разходите, които пациентите покриват със собствени средства, алармира здравният икономист Аркади Шарков пред bTV. Той посочи, че по данни на Европейската комисия до 2024 г. доплащането от домакинствата е около 36%, като най-голяма част от тези средства отиват за лекарства, следвани от услуги в извънболничната помощ.
По думите му, въпреки че бюджетът за здравеопазване за догодина нараства номинално, делът му от брутния вътрешен продукт се предвижда да намалява в периода 2027–2029 г. „Намаляването, естествено, крие рискове от намаляване и на достъпа“, предупреди Шарков.
Той разкритикува начина, по който Министерството на финансите представя разходите за здравеопазване. По думите му твърдението, че България отделя около 8% от БВП за здравеопазване, включва както публичните средства, така и плащанията от гражданите. „Ако видим какво дава държавата, тя дава едва около 5% от БВП, при средно 8% в Европа“, обясни икономистът. И добави, че недостатъчното публично финансиране води до допълнителна тежест за пациентите и до недоволство, което често се насочва към лекарите и останалите медицински специалисти. „Държавата не си върши работата и не си плаща масрафа“, категоричен беше той.
Аркади Шарков коментира и запазването на здравноосигурителната вноска на сегашното ѝ ниво от 8%. По думите му средното равнище на здравните вноски в европейските държави е между 12% и 13%. Той уточни, че проблемът не е единствено в размера на вноската, а и в разпределението на тежестта между държавата и работещите в частния сектор. Според представените от него данни работещите в частния сектор осигуряват около 60% от бюджета на НЗОК, докато държавата осигурява между 60% и 70% от населението, но финансира значително по-малък дял от бюджета. „Рано или късно вноската трябва да се повиши“, категоричен е Шарков.
По отношение на намеренията на властта за затягане на контрола върху решенията на ТЕЛК здравният икономист сподели, че е трудно да се определи действителният мащаб на злоупотребите без задълбочено изследване. Той предупреди, че реформата трябва да бъде внимателно подготвена, за да не засегне хората с реални увреждания. „Детайлът как точно ще бъдат спестени тези 230 милиона евро е много важен. Когато се прави реформа по отношение на ТЕЛК, трябва да бъдем много внимателни, защото в предходни години при такива опити бяха засегнати и хора, които реално имат нужда от процентна инвалидизация“, заяви Шарков. Според него не може всички хора с решения на ТЕЛК да бъдат поставяни под общ знаменател, тъй като степента на неработоспособност е различна. „Мисля, че корекция между 5 и 10% може да се случи, когато говорим за хващане на злоупотреби. Но извън това, за съжаление, числото не мисля, че ще спадне драстично дори след една направена реформа“, прогнозира той.
