Здравният министър Катя Ивкова намали заплатите на шефовете на държавни болници и така вече изпълнителните директори ще могат да получават максимум 8930,88 евро месечно. Това съобщиха от пресцентъра на МЗ.
Орязването на възнагражденията става с въвеждане на нова методика за тяхното изчисляване. А тя предвижда намаляване на размера на балната единица, по която се изчисляват заплатите на ръководствата на държавните болници. Решението министър Ивкова ограничава възможността директори да получават високи заплати, когато финансовото състояние и резултатите на лечебното заведение не ги оправдават.
Стойността на балната единица се намалява от досегашните 80% до 100% на 60% от минималната работна заплата, като очакваният резултат е близо 190 хил. евро по-ниски разходи месечно, или над 2,2 млн. евро годишно. Тези средства остават в лечебните заведения.
Промяната вече е в сила във всички 34 дружества, в които държавата е едноличен собственик, а за останалите 26 болници със смесено държавно и общинско участие промяната ще бъде внесена за решение от съответните общи събрания.
„Не приемам болница да трупа загуби и просрочени задължения, а нейното ръководство да получава възнаграждение като за отлична работа. Директорската заплата не е привилегия на поста. Тя трябва да отразява резултатите от управлението. Направих необходимото в рамките на правомощията си, за да ограничим това разминаване и да оставим повече средства за работата на болниците”, заяви Катя Ивкова.
Така вече най-високите възможни месечни възнаграждения са:
– за изпълнителен директор – до 8 930,88 евро, с 2232,72 евро по-малко;
– за управител на ЕООД – до 5 953,92 евро, с близо 4000 евро по-малко;
– за член на съвет на директорите – до 2976,96 евро, със 744,24 евро по-малко;
– за контрольор – до 2381,57 евро, със 719,43 евро по-малко.
Това са максималните размери при пълните 16 точки по методиката. При по-ниска оценка възнагражденията са по-ниски. За размера им ще имат значение финансовият резултат на болницата, рентабилността и редовното плащане на текущите и просрочените задължения. Ще се отчита и дали лечебното заведение привлича млади лекари. Болници, в които специализантите са над 5% от персонала, ще могат да получат до две допълнителни точки. Допълнителни точки за грижата за екипите и пациентите ще се присъждат само ако болницата използва поне 75% от леглата си и осигурява на медицинските специалисти възнагражденията, договорени в Колективния трудов договор, обясниха от МЗ.
Припомняме, още в първите дни от мандата си здравният министър се изненада от големите възнаграждения на шефовете на някои държавни болници и обеща да им ги намали. Но дали обвързването на заплатите им точно и само с финансовите показатели, което е лесно за разказване на широката публика, ще доведе до по-високо качество на медицинските услуги и ще намали доплащането за пациентите, е твърде съмнително. Защото мениджърите ще трябва да пестят от лекарства, битови условия, апаратура и допълнително материално стимулиране на персонала, за да изпълнят финансовите критерии. Което не предполага нито по-добра, нито по-евтина медицинска услуга.
