Страхът от промяната не е излекувал нито един пациент, но добре обмислените реформи – да. Така здравният министър Катя Ивкова отговори на критиките за готвената от нея структурна и административна реформа, засега включваща единствено закриване на всички РЗИ, намаляване на спешните центрове, увеличаване на чиновниците в централната администрация на МЗ и прехвърляне на звена към НЗОК.
„Повече от 20 г. българското здравеопазване се реформира на части. Увеличават се бюджетите, приемат се промени, създават се нови правила, но въпросът, който дължим на обществото, е само един – постигаме ли резултатите, които българските граждани заслужават?“, попита риторично Ивкова. И сама даде отговор: „Факт е, че достъпът до лекарства продължава да бъде сериозно предизвикателство за много български пациенти. Факт е, че достъпът до качествени медицински услуги остава неравномерен. Факт е, че в системата съществуват административни дублирания, разпиляна отговорност и процеси, които не създават по-добро здравеопазване. Факт е, че въпреки ежегодното увеличение на публичните средства България продължава да бъде сред страните с тревожни показатели по отношение на предотвратимата смъртност, сърдечносъдовите заболявания и онкологичните заболявания.“
За пореден път здравният министър нарече опитите за реформа и дестабилизацията, до която са довели, срамни. „Срамно както по отношение на начина, по който се разходват средствата в здравеопазването, така и по отношение на здравните резултати, които постигаме като общество“, подчерта тя, но уточни, че това не са политически оценки, а реалности, които се виждат ежедневно от пациентите, лекарите, медицинските специалисти и всички участници в системата.
„И ако всички виждаме проблемите, най-лошото, което можем да направим, е да се преструваме, че те не съществуват“, заяви още Ивкова. Затова по думите й МЗ е възложило функционален анализ на административната система. „Защото отговорността на държавата не е да пази статуквото. Отговорността на държавата е честно да оцени къде системата не работи достатъчно добре и да предложи решения“, допълни министърката.
Тя увери, че публикуваните в публичното пространство идеи са резултат от експертен анализ и имат една единствена цел – да поставят началото на разговор как държавата може да работи по-ефективно в интерес на гражданите. „Това не са окончателни решения. Това са предложения за структурни реформи, които да формират по-отговорна към обществото администрация. Това са предложения, които ще бъдат представени за широко обществено обсъждане“, обясни Ивкова.
„Не приемам опитите този разговор да бъде подменен със спекулации и внушения. Още по-малко приемам да се внушава, че всяка идея за промяна е заплаха, преди обществото изобщо да е имало възможност да я обсъди“, подчерта здравният министър и обеща всяка професионална организация, всяка институция, всеки експерт и всеки заинтересован гражданин да могат да представят своите становища, аргументи и предложения, като те щели да бъдат разгледани професионално и прозрачно.
„Но нека бъдем честни. Ако сме съгласни, че системата не постига резултатите, които обществото очаква, тогава сме длъжни да говорим за промяна. Алтернативата е да приемем, че днешното състояние е достатъчно добро. Аз не приемам това. Реформите никога не са лесни. Те винаги поставят под въпрос установени модели и неизбежно засягат интереси. Но когато говорим за достъпа на хората до здравни услуги, за по-доброто качество на медицинската помощ и за ефективното управление на публичния ресурс, общественият интерес трябва да бъде единственият критерий. Никой няма право да поставя институционални, корпоративни или персонални интереси над интереса на българските пациенти“, категорична е здравната министърка. Тя добави, че нейна отговорност е да защитава правото на всеки български гражданин да получи навременна, качествена и достъпна медицинска помощ.
След повече от две десетилетия половинчати решения България има нужда не от поредната козметична промяна, а от смелост да постави на масата всички възможни решения, да ги обсъди открито и да избере най-добрите. „Защото реформите не се правят заради административните структури. Те се правят за тези, които имат нужда от помощ. За да живеят по-дълго. За да получават навременна медицинска помощ. За да имат по-добър достъп до лечение и лекарства. И за да имат доверие, че здравната система работи в техен интерес“, подчерта Катя Ивкова.
