Парите за лекарства в бюджета на НЗОК не достигат и дефицитът се компенсира от пациентите и индустрията, заявиха от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) на пресконференция по повод предстоящите бюджетни решения и нарастващия натиск върху здравната система.
В неприетият бюджет на НЗОК за 2026 г. за лекарствени продукти и медицински изделия бяха заложени 1,3 млрд. евро или с 10% повече спрямо 2025 г., а бюджетът за лекарства е вторият по големина след този за болничната помощ. От асоциацията изтъкнаха необходимостта от устойчив и предвидим модел за лекарствено осигуряване като част от по-широкия дебат за бюджета на здравеопазването и НЗОК.
По данни на ARPharM лекарите в България предписват около 57 милиона опаковки лекарства годишно, които се заплащат от касата. Това представлява приблизително една трета от всички медикаменти с рецепта, а останалите две трети се заплащат директно от пациентите. Лекарствата, покривани от НЗОК, се използват от около 1,6 милиона здравноосигурени лица – близо една четвърт от населението на страната, обикновено пациенти с тежки или хронични заболявания.
Общата стойност на лекарственото лечение, предписвано по каса, е около 220 евро на човек от населението годишно, докато НЗОК реално заплаща около 150 евро. Разликата се покрива чрез допълнителни отстъпки, възстановявания и други механизми, предоставяни от фармацевтичните компании. В същото време в държавите от ЕС публичните плащания за лекарства достигат около 500 евро на човек годишно. Според асоциацията, този модел е все по-труден за поддържане. Размерът на отстъпките нараства всяка година и вече достига около 30% от стойността на лекарствата, заплащани от НЗОК. При част от новите терапии отстъпките могат да достигнат нива, които правят участието на компаниите икономически неустойчиво.
В България достъпа до иновации е ограничен – десетки иновативни терапии, одобрени в ЕС в периода 2022 – 2024 г., не са достъпни у нас. Това са терапии за тежки, редки, хронични и животозастрашаващи заболявания. „Гарантираният достъп до съвременно лечение изисква партньорство и баланс. Индустрията може да бъде част от решението, но не може да замести ролята на публичното финансиране“, подчерта Павел Колев, председател на ARPharM.
„Фармацевтичната индустрия е партньор на здравната система и вече поема значителна част от финансовата тежест. Но устойчива реимбурсация може да има само при споделена отговорност и предвидим модел“, допълни изпълнителен директор на асоциацията Деян Денев. По думите му 16,7% от стойността, която НЗОК плаща за лекарства са данък добавена стойност. „Ако се намали ДДС, без обаче да се намалява бюджета, това ще позволи на касата да покрие лечението на повече пациенти“, пресметна Денев. Според него дори за медикаментите по каса ДДС изобщо не трябва да се начислява.
От ARPharM подчертаха, че производителите работят при едни от най-регулираните ценови механизми в Европа. Цените на производител на лекарствата, които лекарите предписват, по закон не могат да бъдат по-високи от най-ниските цени за същите продукти в ЕС и се проверяват регулярно. От асоциацията предупреждават, че комбинацията от най-ниски цени на производител, нарастващи отстъпки, липса на таван и непредвидимост в бюджета създава реален риск от забавяне на навлизането на нови терапии, ограничен интерес за регистрация на иновации в България и рискове за непрекъснатостта на лечението на пациентите.
ARPharM предлага два ключови елемента за устойчив модел: предвидимо увеличение на бюджета за лекарства, съобразено с нарастващите здравни потребности и навлизането на нови терапии, както и въвеждане на разумен таван на отстъпките, който да ограничи неконтролираното им нарастване.
Според здравният икономист Аркади Шарков пък възможни мерки за повишаване на приходите са намаляване на броя на неосигурените лица, целеви трансфери от акцизи, гарантиран минимален ръст на средствата за здравноосигурителни плащания с 10% или над 10%, пропорционален ръст на лекарствените бюджети или вдигане на здравната вноска от 8% на 10%.
