Навлизането на персонализираната медицина, по-точна диагностика, използването на биомаркери, ролята на изкуствения интелект и значението на мултидисциплинарния подход при избора на лечение при различните видове рак, обсъдиха по време на XIII международна среща на Клуб „Млад онколог“. Темата на събитието беше „Deep Dive In Oncology – Precision, Prediction and Progress“, а форумът събра над 200 медицински специалисти от цялата страна, сред които 55 лектори, като 16 от тях бяха от Германия, Австрия, Белгия, Италия, Португалия, Гърция и Китай.
„Тази среща не е просто обмен на знания. Тя е празник на глобалното сътрудничество срещу болестта, на споделената мисия, която ни свързва, за да преодолеем границите, страданието и в крайна сметка да допринесем за бъдещето, където ракът няма да предизвиква страх, а разбиране и преодоляване“, каза при откриването на форума д-р Росица Кръстева, председател на Клуб „Млад Онколог“ и началник на Онкологичния център в МБАЛ „Уни Хоспитал”.
Първата научна сесия бе посветена на рака на белия дроб. Проф. д-р Желязко Арабаджиев представи съвременните стратегии за приложение на имунотерапията при недребноклетъчен рак на белия дроб, с акцент върху избора на най-подходящо лечение за конкретния пациент. Той обърна внимание, че има групи хора, които дълго време са били по-трудно включвани в съвременното лечение – пациенти с автоимунни заболявания, хора в по-увредено общо състояние или в по-напреднала възраст. По думите му в България вече има национални консенсусни препоръки за имунолечение на пациенти с автоимунни заболявания, но около 40% от тях все още не получават имунотерапия, въпреки че биха могли да имат полза от нея. Основното му послание бе, че напредъкът в имуноонкологията трябва да достига и до тези пациенти, като решението се взема след прецизна оценка на ефективността, безопасността и индивидуалните характеристики на заболяването.
Проф. Лотар Пилц от Германия представи ролята на периоперативните терапии при операбилен недребноклетъчен рак на белия дроб без EGFR/ALK мутации, при които лечението все по-често комбинира неоадювантна терапия преди операцията, хирургично лечение и последваща адювантна терапия. Той акцентира върху необходимостта терапевтичният избор да се базира на цялостна оценка на пациента – общо състояние, стадий на заболяването, образна диагностика, хистология, PD-L1 статус, биомаркери и молекулярни изследвания, като решенията се вземат в рамките на мултидисциплинарен туморен борд. Посланието му бе, че хирургията остава централна в лечението на операбилния NSCLC, но добавянето на периоперативна имунотерапия в комбинация с химиотерапия вече се очертава като съвременен стандарт при подходящо подбрани пациенти.
Проф. Мауро Папоти от Италия подчерта ключовата роля на патолога в съвременната диагностика на рака на белия дроб, която днес не се ограничава само до определяне на вида тумор, а дава важна информация за неговите характеристики и възможностите за най-подходящо лечение. Той обърна внимание, че в много случаи диагнозата се поставя чрез малки биопсии, от които специалистите трябва да извлекат максимално много информация — включително точния тип тумор и неговия молекулярен профил, който може да насочи избора на персонализирана терапия. По думите му особено важно за пациента е и разграничението дали туморът в белия дроб е първичен, или представлява метастаза от друго онкологично заболяване, тъй като от тази преценка зависи правилната диагноза и последващото терапевтично поведение.
Ключовото послание от думите на д-р София Бака от Гърция пък бе, че при дребноклетъчния рак на белия дроб през последните години се наблюдава значителен напредък, като към стандартното лечение вече се добавят по-ефективни имунотерапии и нови активни лекарства, които разширяват възможностите за терапия.
Проф. Кристиан Манеголд от Германия открои като най-голям напредък в лечението на рака на белия дроб по-доброто разбиране на генетичната природа на заболяването, което позволява днес да се разграничават различни подтипове тумори и да се прилага по-прецизен терапевтичен подход. Това развитие стои в основата на навлизането на таргетните терапии при пациенти с определени генетични промени, както и на съвременната имунотерапия при други групи пациенти. По думите му съвременното лечение вече изисква тясно сътрудничество между медицински онколози, патолози, лъчетерапевти и хирурзи, а срещи като тази са особено ценни за обмена на нови знания и опит между утвърдените специалисти и младите онколози.
Втората научна сесия премести фокуса върху новостите в лечението на рака на гърдата. Проф. Георгиос Зографос от Гърция сподели, че лечението на заболяването се развива все по-силно в посока персонализиран и по-щадящ подход. Благодарение на напредъка в лекарственото лечение, включително предоперативната химиотерапия, имунотерапията и новите таргетни терапии, при част от пациентките вече е възможно да се намали обемът на хирургичната намеса, особено в областта на лимфните възли, без това да компрометира резултатите. Той акцентира, че съвременното лечение на рака на гърдата не може да бъде решение на един лекар, а изисква работа в мултидисциплинарен екип – хирург, медицински онколог, патолог, рентгенолог, психотерапевт, физиотерапевт и други специалисти, които заедно определят най-добрия подход за всяка пациентка.
Д-р Кевин Пюни от Белгия говори за напредъка в лечението на рака на гърдата, включително при по-предизвикателни подтипове като тройно негативния рак, който дълго време е имал ограничени терапевтични възможности. През последните години навлизането на PARP инхибитори, имунотерапия и антитяло-лекарствени конюгати разширява възможностите за по-таргетирано лечение и дава нова надежда както при ранни, така и при напреднали форми на заболяването. Той акцентира върху значението на генетичните изследвания и необходимостта да се вземат предвид личната и фамилната анамнеза, включително случаи на рак на гърдата, яйчниците, простатата или панкреаса в семейството.
Проф. Савелина Поповска представи все по-важната роля на генетичните изследвания при рака на гърдата, които днес помагат не само за оценка на наследствения риск, но и за избора на най-подходящото лечение за конкретния пациент. Тя обясни, че изменения в гени като BRCA1, BRCA2 и PALB2 могат да насочат лекарите към персонализирани терапии, включително към съвременни таргетни лекарства, които действат по-насочено спрямо характеристиките на тумора. Акцент беше поставен и върху други биомаркери, които дават допълнителна информация за поведението на заболяването и могат да разширят възможностите за таргетна терапия и имунотерапия. Основното послание на лекцията беше, че генетичните изследвания трябва все по-често да бъдат част от рутинната грижа при рака на гърдата, а решенията за лечение да се вземат в екип от онколози, молекулярни диагностици и медицински генетици.
Третата научна сесия бе посветена на различни туморни локализации. Представен бе потенциалът на водородния сулфид като нов биомаркер за оценка на индивидуалния риск от развитие на колоректален рак. Презентацията постави акцент върху връзката между хранителните навици, чревния микробиом и производството на водороден сулфид от определени бактерии, като данни от големи епидемиологични проучвания свързват подобни микробиомни промени с повишен риск от рак на дебелото черво и ректума.
Представена беше и ролята на PET/CT образната диагностика при рак на стомаха, включително за оценка на ранния отговор към неоадювантна химиотерапия, правилно стадиране и откриване на лимфни и далечни метастази.
По отношение на рака на простатата проф. Паоло Кастелучи от Италия подчерта, че образната диагностика има решаваща роля, защото не само показва разпространението на заболяването, но и помага да се определи кой пациент е подходящ за конкретна таргетна терапия.
Представена беше ролята на неоадювантната терапия при операбилен високорисков меланом – подход, който все по-уверено навлиза при пациенти с клинично установим стадий III на заболяването. Д-р Марио Мандала от Италия постави акцент върху по-прецизния избор на лечение при пациенти с напреднал меланом, като подчертава, че решението не трябва да се основава само на диагнозата, а и на характеристиките на заболяването и състоянието на пациента. По думите му през последните години има напредък в лечението на меланома, свързан с навлизането на имунотерапията — самостоятелно или в комбинация — както и с таргетните терапии, които вече се прилагат както в ранните, така и в напредналите стадии на заболяването. Въпреки напредъка в терапията, основното послание на проф. Мандала е, че ранното откриване и профилактиката са ключови, защото колкото по-рано бъде диагностициран меланомът, толкова по-добри са шансовете за успешно лечение.
