Нови изисквания ще проследяват движението на лекарства между болниците и от производителя до пациента. За тази възможност съобщиха управителят на НЗОК Станимир Михайлов, директорът на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) Богдан Кирилов и директорът на Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ (ИАМН) Иванка Динева по време на изслушването им в парламентарната комисия по здравеопазване. „Изслушване е по повод добилия обществена известност случай на 15-годишната Даная, която почина в „Пирогов“ през май миналата година“, уточни председателят на комисията проф. Костадин Ангелов.
„Предвижда се подробно да бъде проследяван и описван пътят на лекарства – антихемофилни фактори за лечение на вродени коагулопатии, от една до друга болнична аптека. Верификация на лекарствата в болничната аптеки ще бъде извършвана както от изпращащата аптека, така и от аптеката, която го получава“, посочи Михайлов. Той добави, че това е решено в новия анекс към НРД.
Богдан Кирилов пък допълни, че неизползваните лекарства ще се връщат на предоставилото ги лечебно заведение, а приемащата болница ще бъде задължена да извърши дезактивирането на медикамента, което гарантира, че бъде предотвратена злоупотреба.
Според Иванка Динева към момента на лечението на детето верификацията на медикамента не е била възможна, а лекарството към момента на проверката притежава само партиден, но не и индивидуален номер. По думите ѝ за спешни състояния не е било предвидено прилагането на този лекарствен продукт, но вече се предвижда такава възможност. Директорката на ИАМН добави, че ще бъде обсъдено с МЗ, НЗОК, ИАЛ и БЛС проблем с друг медикамент, който се прилага в България само при сърдечно трансплантирани пациенти, но не и за пациенти с трансплантиран бял дроб. „Дълг към тези хора е и се надявам да решим този проблем, защото ако тези болни не приемат имуносупресори, ще настъпят фатални последствия за живота и здравето им и ще се обезсмисли донорството“, каза Динева.
„Случаят е много тежък“, коментира заместник-министърът на здравеопазването доц. Петко Стефановски. По думите му предстои преработване на Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти (СЕСПА), а всяко лекарство ще се проследява от производителя до леглото на пациента. „Трябва да направим всичко възможно, така че да не умира дете заради нормативни дупки“, каза още той.
Подуправителят на НЗОК проф. Момчил Мавров също увери, че ще бъдат преразгледани критериите за лечение на пациентите, страдащи от коагулопатии, така че повече лечебни заведения да имат право да им оказват помощ. Той обаче отбеляза и проблем – че нормативна уредба засяга хемофилните фактори само по отношение на вродените, но не и на придобитите коагулопатии. По думите му този проблем предстои да бъде решен с промени в Закона за здравното осигуряване.
По време на заседанието бе изслушана и майката на Даная – Ани Стоянова, която разкри скандални подробности и разказа подробно целия случай от първия преглед на детето ѝ в „Пирогов“ до леталния изход. Според зам.-директора на „Пирогов“ и шеф на неврохирургията проф. Николай Габровски обаче между 28 април, когато е първият преглед на Даная и 5 май, когато тя отново е доведена в спешния институт, или е имало втори удар, или става дума за спонтанно възникнал хематом, вследствие на основното й заболяване.
Председателят на комисията проф. Костадин Ангелов увери, че депутатите ще направят необходимите законови промени, за да направят продължаващото обучение на медиците задължително – нещо, около което се обединиха участниците в дискусията.
Административно-наказателни санкции ще бъдат наложени на служители от Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП) в Сливен. Това съобщи още пред народните представители директорът на ИАМН Иванка Динева по повод случая, в който жена почина в такси на път за болницата в Сливен, без да бъде осигурена линейка за транспортирането ѝ.
„Триажът не е направен правилно и не е направен от лице, което има право да го прави“, обясни Динева. По думите й тъй като пациентката не е можела да говори още от детската си възраст, нейн близък се е обадил с искане за линейка и е съобщил на диспечера, че жената не може да говори, но диспечерът два пъти е настоял да чуе болната и самата тя да каже къде я боли. „Близкият на пациентката е обяснил, че жената не може да диша, но диспечерът е продължавал да настоява да разбере къде я боли. Разговорът е продължил няколко секунди, като накрая диспечерът е питал дали за първи път му се обаждат за тази пациентка. След като близкият потвърждава, че се обажда за първи път, диспечерът е казал да докарат пациентката до болницата, след което е затворил телефона“, шефката на ИАМН.
Тя подчерта, че в конкретния ЦСМП нивата на възнаграждение на служителите са доста добри, например брутните им заплати, без допълнителното материално стимулиране и начислен клас за прослужено време, са по-добри от заплатите на проверяващите служители. По думите на Динева и броят на медиците в спешния център в Сливен не е малък.
