Всеки знае, че пушенето е вредно. Ако някой пушач все още не го е разбрал, ковчези, „черни“ бели дробове, мъже в ембрионални пози, изгнили зъби, хора с дихателни апарати и прочее стряскащи картинки, му го напомнят при всяко посягане към кутията с цигари.
Знае се, че пушенето драстично повишава риска от рак на белия дроб, а много други видове карциноми като тези на устната кухина, ларинкса, фаринкса, хранопровода, черния дроб, шийката на матката, панкреаса, пикочния мехур и бъбреците се срещат по-често при пушачите.
Какви обаче са точните механизми, по които тютюнопушенето вреди на здравето и увеличава риска от ракови заболявания? Развитието на молекулярни технологии за изследване на генетичния материал през последните години позволи да се правят все по-задълбочени изследвания върху тези механизмите.
Установено е, че хората, които пушат по една кутия цигари на ден в продължение на една година, развиват средно по 150 допълнителни мутации в клетките на белия дроб и близо 100 допълнителни мутации в гласовия апарат. Генетични дефекти се наблюдават също в областта на устата, пикочния мехур, черния дроб и други органи. Над 70 от общо 7000 химикали, открити в тютюневия дим, могат да причинят рак. Някои от тях директно увреждат ДНК, а други нарушават правилното функциониране на клетките.
Обаче защо едни се разболяват от рак, а други не? Отговорът се крие в случайния механизъм на възникване на мутациите. Когато човек пуши, химикалите, които се вдишват, създават мутации в произволни точки в генома на клетките. Много от тези промени ще бъдат безвредни, но други – не. На колкото повече дим е изложен човек, толкова по-голям е шансът мутациите да засегнат определени места в ДНК, които ще превърнат клетките в ракови.
„Процесът може да се разглежда като игра на руска рулетка“, коментира Людмил Александров, теоретичен биолог в Националната лаборатория Лос Аламос, Ню Мексико, САЩ, цитиран от credoweb.bg. „Има шанс да пропуснете важните гени. Но ако пушите, все още играете играта. Това е много силно послание към хората изобщо да не започват да пушат. Дори и няколко цигари, ще променят генетичния материал на повечето клетки в тялото“, обяснява Александров.
Екип учени от британския институт Sanger, под ръководството на Александров, изследват генетичния материал от над 5000 тумора, за да установят какви са разликите в мутациите при пушачи и непушачи. Учените успяват да идентифицират повече от 20 мутационни модела при 13 типа рак, свързани с тютюнопушенето, като пет от тях са били по-чести при тумори на пушачите. За един от моделите се смята, че е основният двигател при рак на белия дроб и се причинява от химикала бензопирен, съдържащ се в тютюневия дим.
Друго важно откритие от изследването засяга механизмът, по който тютюневият дим влияе върху органи, които не са изложени пряко на влиянието му като например пикочния мехур, бъбреците и панкреаса. Установява се, че химикалите от дима достигат до тези органи и повлияват т.нар. „молекулярен часовник“ на клетката, увеличавайки темповете за възникване на мутации. Една кутия цигари натрупва 18 мутации във всяка от клетките на пикочния мехур.
„Откритието носи послание за хората, които са нерегулярни или социални пушачи и мислят, че това не им вреди“, казва Александров. „Ако сте изпушили четири до пет пакета цигари в живота си, не звучи толкова много, но все пак това са още няколко мутации във всяка клетка в белите дробове и те са постоянни. Има много вредни последици, които се поправят, когато пушенето се спре и затова хората не трябва да се обезкуражават, но специфичните мутации в белодробните клетки са като белези. След като се спре тютюнопушенето, те все още ще бъдат там“, отбелязва Александров.
