Коронавирус уби единствения пациент, на когото у нас беше присаден бял дроб

Лекари настояват за създаване на центрове за лечение на пациенти с пост COVID синдром, алармират за множество усложнения - тромбози, диабет, автоимунни болести, миокардити, инсулти, лимфоми, гъбични инфекции, белодробна фиброза, саркоидоза и туберкулоза

283
коронавирус

Коронавирус е убил единствения пациент, на когото в България беше трансплантиран бял дроб, съобщи началникът на Отделението по гръдна хирургия в болницата „Токуда“ доц. Цветан Минчев по време на дискусията „Белият дроб и COVID-19 – опитът в България“, организирана от в. „24 часа“. Припомняме, на 26 октомври 2019 г. в „Лозенец“ за първи път у нас беше успешно присаден бял дроб на 70-годишния тогава Мариян.

Доц. Минчев отбеляза още, че през двете години на пандемия, в които са били направени много рентгенови снимки на белите дробове, са били открити ранни белодробни карциноми. „Трансплантация на бял дроб след коронавирусна инфекция засега не е възможност, тъй като инфекцията засяга и много други органи“, добави лекарят. Той не е оптимист, че COVID повече няма да предизвиква големи и тежки вълни. „Този вирус бързо мутира и очаквам да има нов вариант, който ще заобикаля ваксините и лечението“, уточни доц. Минчев.

Пулмолозите, които участваха в дискусията, се обединиха около нуждата от създаване на центрове за рехабилитация и комплексно проследяване на преболедувалите COVID. „Вирусът атакува целия организъм, като е поразен не само белият дроб, а и сърцето, мозъкът, бъбреците, черният дроб“, предупреди проф. Даниела Петрова, началник на Отделението по белодробни болести в Александровската болница. Тя уточни, че дългият COVID е състояние, в което оплакванията продължават 4-12 седмици. „Изписваме пациента здрав от болницата, но след повече от два месеца се появяват нови оплаквания“, допълни лекарят.

По думите й при дълъг COVID пациентите имат най-често преходен миокардит, като при 80 на сто се установява малко количество излив в обвивката на сърцето. „Те имат и множество различни ритъмни и проводни нарушения. Често се случва пациенти, които не са имали никакви оплаквания, „да излизат“ от нормалния сърдечен ритъм“, обясни проф. Петрова. Тя отбеляза, че през последните две години най-големият проблем е бил засягането на най-малките съдове в белия дроб на пациента, което води до нарушаване на газообмена – преминаването на кислород към тъканите. При тези пациенти са се получавали тромбози в най-малките съдове и са били в състояние на повишена съсирваемост. Най-голяма честота сред срещаните усложнения е имал белодробният тромбоемболизъм, като това е била една от основните причини за смърт. Според проф. Петрова чести са били и случаите на инсулт. В хода на коронавирусната инфекция пациенти са развивали и остра бъбречна недостатъчност.

Проф. Петрова уточни, че тежки усложнения в организма може да се появят, независимо от начина, по който е преминала коронавирусната инфекция. „При пост COVID състоянието пациентите се връщат в болницата с оплаквания от задух, тежка уморяемост, развитие на автоимунни заболявания, засягане на мускулите на цялото тяло, най-вече на бедрата, белодробна фиброза, саркоидоза, туберкулоза“, посочи още проф. Петрова. По думите й, най-голямо притеснение сред лекарите предизвиква зачестяването на гъбични инфекции, които причиняват заболявания на белия дроб. Зачестяват и лимфомите, които също обхващат белия дроб.

Проф. Димитър Костадинов, ръководител на Катедрата по белодробни болести в Медицинския университет – София, посочи, че трябва да се изгради диспансерна мрежа, за да може пациентите с пост COVID синдром да бъдат наблюдавани, изследвани и рехабилитирани. „Направили сме предложения до НЗОК и до Министерството на здравеопазването да се създадат и специална клинична пътека и амбулаторна процедура“, добави той.

„Продължаваме да се срещаме с нови предизвикателства в диагностиката, в лечението и в последиците от този вирус“, каза доц. Милена Енчева, началник на Клиниката по белодробни болести към ВМА. По думите й няма общоприет протокол, по който се диагностицира и лекува инфекцията във всички звена. „Не е лесно да се направи такъв протокол поради различни причини, а този вирус постави здравната ни система пред огромно предизвикателство и показа, че тя би трябвало да функционира по друг модел“, смята доц. Енчева. Тя също призова да се създадат рехабилитационни центрове за пациенти с пост COVID синдром.

Пулмологът, работещ в доболничната помощ, д-р София Ангелова припомни за липсата на пулмолози в цялата страна. По думите й през есента е възможно отново повишаване на броя на заразените с коронавирусната инфекция, които отново ще засилят натиска върху доболничната помощ, заедно с болните от други респираторни заболявания. Лекарят посочи, че пулмолозите в доболничната помощ разполагат с малко на брой направления.

СПОДЕЛИ