Търговски нюх или медицина

Като търговски дружества българските болници надушиха светкавично нишата „PCR тестове за COVID-19 за пътуване в чужбина“ , но и преди пандемията пазарът не им беше чужд

медицина

Като търговски дружества българските болници, иначе призвани да правят медицина, а не да продават гащи, надушиха светкавично нишата „PCR тестове за COVID-19 за пътуване в чужбина“ и за часове реагираха на нуждите на пазара, бил той и здравен. И една през друга се напредварваха да предлагат по-изгодни оферти, докато все още не са получили и лев от касата за истински болните, които приемат, изследват и лекуват. По-бързо от тях реагира само премиерът Бойко Борисов, който даде команда на шивашките фабрики да произвеждат предпазни маски.

Всъщност не е укоримо мениджърите да се държат като такива, особено когато принципалът им – министърът на здравеопазването – ги оценява по финансовите показатели, а не по медицинските резултати. А че болничните директори са изключително изобретателни в търговски план се вижда и от ценоразписите на лечебните заведения, които отскоро са публични.

В същото време десетки болници все още не са подготвени да лекуват пациенти с коронавирус или пък отказват да го правят по различни причини. Те могат да бъдат разделени основно в две групи. В първата са столичната Втора градска, пловдивската „Св. Мина“, болниците във Велинград, Видин, Пазарджик, Сливен, Ямбол и още цял куп общински лечебни заведения, до които на практика модерната медицина така и не е стигнала. Това са сгради, а не лечебници, които изпълняват предимно социална функция и в които най-често се приемат пациенти с кръвно и ишиас. За всичко по-сложно от нормално раждане хората тичат към областните центрове. Защо изобщо съществуват тези сгради с табела „Болница“ е политически въпрос, на който обаче нито един политик не е дал смислен отговор.

Във втората група са частните болници, които по правило не се занимават с губещи дейности, но бяха сред първите, които поискаха да бъдат компенсирани от НЗОК с 85 % от бюджетите си, макар и да не са ги изработили. С други думи се наредиха на опашката за здравните ни вноски, гледайки мача отстрани. Разбира се, някои от тях първи разкриха лаборатории за PCR тестове.

И преди пандемията българските болници (не лекарите) се лутаха от това да приемат здрави хора до това да правят уникални или поне бутикови операции. В същото време средностатистическият пациент, който е неплатежоспособен, над 65 г., с минимум две придружаващи заболявания, едно от които е декомпенсирано задължително, често се чуства изгубен в лабиринта на клиничните пътеки.

А че медицината няма нищо общо с търговията си личи от статистиката за смъртността у нас от началото на годината – през последните 5 години не е имало по-малко починали хора, въпреки затруднения достъп до болниците (или точно заради него).  Всъщност може да се окаже не толково лошо, че COVID-19 извади на яве всички проблеми в родното здравеопазване, дано пък някой да види по-ясно и начинът за решаването на част от тях, който не е пазарният.

СПОДЕЛИ