Окончателна диагноза: Говорят патолозите

Починали от или с COVID-19 - има много характерна картина, по която може да се определи причината за смъртта, смята проф. Савелина Поповска

189
патолозите

Починали от или с COVID-19 е поредният въпрос, пред който ни изправи световната пандемия, а окончателният отговор ще трябва да дадат патолозите, макар доскоро международни медицински институции да смятаха, че аутопсията не е метод за поставяне на диагноза при коронавирусна инфекция.

„Това е така, тъй като има риск за персонала. Но ролята на патолозите в пандемия е да изследват какво се случва в организма и как се отразява дадено заболяване на органите в него, затова се налага да се провеждат аутопсии по ясни медицински индикации и в условия на безопасност“, категорична е проф. Савелина Поповска, преподавател и експерт по клинична патология и зам.-ректор на МУ – Плевен.

По думите й пред БНР такива указания у нас вече са разработени и са част от медицинската документация. „Правят се аутопсии, независимо от риска и независимо от това, че нашите зали не отговарят на международните изисквания за безопасност. Ние работим с най-тежките пациенти, които са редки като находка, но находката е доста тежка в белите дробове“, обясни патологът. За малкото на брой аутопсии в България, проф. Поповска посочи, че и преди пандемията броят им не е бил висок. „Причините са най-различни – нежелание на близките, липса на достатъчно патолози и на специализирани зали за инфекциозна болни със системи за антиналягане, които не позволяват да се разпространява вирусът по въздушен път, липса на модерни виртуални зали“, добави тя.

патолозите
Проф. Савелина Поповска

Проф. Поповска разказа и за опита, споделен от германски патолози. При щателно проведени аутопсии и изследване на органи с високо вирусно натоварване те са установили, че най-засегнати след белите дробове са тънките черва, бъбреците, миокарда и черният дроб. „Малките съдове са засегнати, а всички вътрешни органи имат добре кръвоснабдена васкулатура. Така че всички вътрешни органи, включително нервната система, са засегнати“, уточни специалистът. Тя отбеляза още, че според патолозите в Германия, седмица след смъртта вирусът в тънките черва и белия дроб остава жизнеспособен, отбеляза тя.

И все пак – как се поставя окончателната диагноза дали смъртта е насъпила заради COVID-19 или придружаващите заболявания? „Когато под микроскоп видим, че в белите дробове има дифузна увреда на алвеолите с развитие на шокова картина, тогава сме сигурни, че пациентът е бил с тежка дихателна недостатъчност, която е увредила всички органи и е непосредствена причина за смърт. Трябва да се отбележи, че морфологичната картина при COVID-19 e същата, като при вече познатите респираторни инфекции SARS и MERS. Ако има и други придружаващи заболявания, трябва да се види дали тези придружаващи заболявания са обострени от вируса. Така че става много сложна задачата на патолога – да прецени кое е основното фоново и конкуриращо заболяване“, посочи проф. Поповска.

„А когато няма аутопсия, със сигурност можем да кажем, че този пациент е починал от COVID-19, когато има интегриране на лабораторните данни от PCR, от клиничната картина, от образната находка в белия дроб, която е много характерна. Този вирус предизвиква характерна клинична картина непосредствено преди смъртта – исхемия. Интегрирайки всички тези данни, един лекар може да се ориентира кога пациентът е починал от диабет, с диабетна кома, кога този вирус е бил случайна находка или допълнителна, или кога в белия дроб са толкова тежки уврежданията, че може да се приеме, че те са причина за смъртта“, добави патологът.

Според нея, не бива да сравняваме грипа с коронавируса в тежките му форми. „Той понякога може да е по-тежък от леките форми на COVID-19, но в тежката форма на коронавируса грипът не може да се сравнява, тъй като е биологичен патоген от друг клас. При него има разработена и ваксина, и успешна терапия“, заключи проф. Савелина Поповска.

СПОДЕЛИ