СЗО и заразното зло

След като открихме наново топлата вода и сапуна, после осъзнахме, че в момента излизането от дома е риск с последици, остана питането – какво още може да се предложи като управленска алтернатива на кризата

СЗО

Световната здравна организация (СЗО) e формулирала целите си като постигане на възможно най-високо здравно равнище на всички народи. СЗО си има и конституция, според дефиницията, дадена там, ЗДРАВЕ означава не просто липса на болести и недъзи, а цялостно физическо, психическо и социално благосъстояние. Много хубаво, но малко претенциозно и много глобално. До степен организацията да закъсва с посланията си, когато нещата добият конкретен характер.

Докато корона вирусът вече убиваше в Китай и пълзеше към останалия свят, тя се държеше като зрител и възприемаше случващото се като медийна новина, а не като заплаха за „цялостното физическо, психическо и социално благосъстояние“, ако се придържаме към конституцията на СЗО. Там от „няма страшно“ последва плахо признание за грешка, нивото се вдига до „опасно“ и кретайки след събитията стигнахме до 11 март, когато епидемията от COVID-19 бе „произведена“ в пандемия. С уточнението, че тази дума имала по-скоро географско значение, а именно, че на 3 континента са отчетени „много“ заразени. Към онзи момент „много“ – около 100 000 заразени в 114 държави.

Тези нива принудиха директорът на СЗО Тедрос Гебрейсус дълбокомислено да отсъди: „Дълбоко сме притеснени както от разпространението и тежестта, така и от тревожните нива на бездействие.“ И добави, че определянето на ситуацията за пандемична не променя оценката на СЗО за заплахата от този коронавирус, не променя това, което СЗО върши и това, което страните трябва да направят. И още тогава имаше цепнатина между това, което световната организация /не/ върши и стъпките на отделните страни към карантини и затваряне на граници. За възможно лечение, протоколи за действие и опит от предишни епидемии (СЗО на два пъти е обявявала пандемии) информацията от страна на организацията си остана твърде оскъдна, ако че призивите да се информираме бяха най-настоятелни именно оттам.

През българския си офис СЗО прокламира и вече станалото повод за иронии откриване на топлата вода и сапуна. Пред БНТ доц. Михаил Околийски, представител на СЗО в България заяви: „Сега имаме шанс всеки един от нас да имплементира това, което вече всички знаят – да си мием ръцете, да спазваме социална дистанция.“ Посланието би станало по-достъпно през българския тълковен речник. Имплементирам: „Изпълнявам (план), осъществявам, реализирам планове в реалност. Внедрявам в практиката.“

После СЗО поведе дебат на чисто медицинска плоскост: „хората, които подозират, че са се заразили с новия коронавирус, не трябва да приемат популярното лекарство ибупрофен, без да са се консултирали с лекар“. От Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) обаче увериха, че няма данни ибупрофенът да е свързан с влошаване на състоянието на пациенти с КОВИД-19. Преди дни от СЗО пак се поправиха – нямали данни от личните лекари за вредни ефекти от ибупрофена. Истината е, че в момента няма и не би могло да има емпирични данни кои лекарства са противопоказани, нито пък кои биха повлияли добре състоянието на заразените. И при все това очакванията към СЗО за препоръки са малко по-големи от най-пресните й призиви: хората да останат физически активни дори в периода на самоизолация (но за целта ни трябват кучета, иначе нарушаваме извънредните мерки); да бъдем солидарни в борбата срещу болестта; да поздравим Южна Корея като пример как се е справила с издирването и тестването на заболелите. Поздравяваме Южна Корея! А СЗО дали прави нещо по въпроса за осигуряването на повече тестове, така че и други държави да последват добрия пример?

Подобно на централата си българският офис на СЗО мълча по темата за коронавируса, ако не броим споменатата имплементация за „хей ръчички, хей ги две те се мият най-добре…“ и указанията да не се здрависваме. А колко маски осигуриха от родния офис и как работят с малцинсвата във време на пандемия – нямаме знанието по тези въпроси. Както и как ще се изпълнява имунизационния календар. Но пък тези дни дойде посланието, според което в СЗО вече имало проучвания, че пушачите са по-застрашени от КОВИД-19. Пътем казано, пo дaнни нa китaйcкитe влacти в eднa oт бoлницитe в Ухaн oт 140 зaрaзeни c вируca caмo двaмa ce oкaзaли пушaчи, кoeтo ce рaвнявa нa 1,4% oт цялaтa групa. Изcлeдвaнeтo e публикувaнo нa caйтa нa Eврoпeйcкaтa aкaдeмия пo aлeргoлoгия и клиничнa имунoлoгия. Рaзбирa ce, тoвa нe e пoвoд хoрaтa дa пoceгнaт към врeдния нaвик и ще го напишем с най-големите букви: НЕ ПУШЕТЕ!

Хубавото е, че странностите на СЗО имат своята позитивна алтернатива. Бизнесът демонстрира лидерство, адекватност, гъвкавост, съпричастност и добър пример. Може би и някой и друг не толкова добър, ако даряваш под условие, но това е друга тема. И в България са налице умножаващи се непрестанно „небрандирани“ дарители. Десетки големи корпорации и стотици по-малки фирми всеки ден и всеки час правят дарения за болници, търсят алтернативни начини за доставка на медицински изделия, консумативи и апарати, реорганизират бизнеса си, създават условия за работа вкъщи или безопасна среда за служителите си. Стотици са и доброволците, готови по един или друг начин да  помагат на всички от първа линия в борбата със заразното зло. Медици и учени не спят, за да обезвредят вируса. Даже и на обявената за тромава държавна администрация трябва да й се признае, че опитва да полага максимум усилия .

Сякаш вече светът или по-голямата част от него осъзна, че в момента излизането от дома е риск с последици и че ръцете се мият често и по точно определен начин, изискващ поне 20 секунди. Питането е – отвъд тези указания какво още може да се предложи като управленска алтернатива на кризата?

СПОДЕЛИ