Труднодостъпно здравеопазване с болници на всеки километър

„Пътека касичка“ издържа безполезни клиники, вместо някой най-сетне да вземе едно непопулярно решение

болниците

С 30 млн. лева щели да бъдат спасени общинските и областните болници. Това решение на управляващите или по-точно на управляващия зарадва бенефициентите на живителния транш, та започнаха да се надпреварват да целуват ръце от благодарност. Същевременно дарението за кой ли път повдигна въпроса хубаво ли е всички болници вкупом да бъдат спасявани, при това по няколко пъти годишно. Всъщност и спасителите, и давещите се знаят отговора на този въпрос – твърде много са 400 болници за няма и 7 млн. души, от които по-малко от 2 милиона се осигуряват за собствена сметка, при това в общия случай на минимална заплата.  Обаче и спасителите, и давещите се не щат да си припомнят библейското правило – всички съгрешихме и вкупом непотребни станахме.

По стария път от София до Бургас например може да видите повече клиники отколкото читалища. В голяма част от тях сивее надпис „Болница“, а добавката МНЗ – Министерство на народното здраве, подсказва от кои времена са тези болници и как точно лекуват там. По данни на НЗОК почти половината от парите, които получават тези лечебни заведения са по една единствена пътека – прочутата КП №56: „Диагностика и лечение на болести на черепно-мозъчните нерви (чмн), на нервните коренчета и плексуси, полиневропатия и вертеброгенни болкови синдроми“. В непретенциозен превод: шипове и неврологични оплаквания от типа „Боли ме ей тук“, които не изискват непременно активно болнично лечение, а хапчета и евентуално рехабилитация. Касата е напълно наясно и се опита да намали цената на „пътеката касичка“ от 500 на 300 лева, но след заплахи за протести преосмисли решението си. Отчетените хоспитализации по тази пътека през миналата година са над 100 хиляди. В пари – 50 млн. лева от здравните ни вноски са отишли не за истинско лечение, а за издръжка на въпросните болници. За сметка на това модерната терапия за инсулт, която всъщност е единствената, вдигаща болните на крака, е орязана. Както и още редица високоспециализирани и реални болнични дейности.

По примерното ни трасе между София и Бургас се оказаха десетки клиники от труднодостъпни или отдалечени райони и които по тази причина получават допълнителната субсидия от здравното ведомство. Като как равна Тракия е третирана като труднодостъпен район е задача за експерти по география. Да вземем Чирпан. В сайта на общината гордо пише, че е в “сърцето на Тракия“. Също там ще откриете около коя труднодостъпна планина се намира Чирпан – разположен е в южното подножие на Чирпанските възвишения с шеметната надморска височина от 651 метра. Още: отдалечен е на 50 км от Пловдив и по-малко от 40 от Стара Загора, където е бъкано с държавни и частни болници. Което директно ни отпраща към основните и допълнителните критерии на МЗ по въпроса кои от общинските лечебни заведения се намират в труднодостъпни и/или отдалечени райони на страната:

  1. основни критерии:

а) относителният дял на обслужваните от общинската болница в съответния труднодостъпен/отдалечен район населени места, отдалечени над 70 км от най-близката многопрофилна болница за активно лечение – търговско дружество със смесена държавна и общинска собственост в капитала, е не по-нисък от 40% или;

б) относителният дял на обслужваните от общинската болница в съответния труднодостъпен/отдалечен район населени места, отдалечени над 40 км от най-близката болница за активно лечение – търговско дружество със смесена държавна и общинска собственост в капитала, е не по-нисък от 40%.

  1. допълнителни критерии:

а) процентното съотношение на населението на надтрудоспособна възраст в съответния  труднодостъпен/отдалечен район е по-високо от средното за страната по данни на НСИ към 31.12.2016 г., т.е. над 24,3%;

б) процентното съотношение на безработното население в съответния  труднодостъпен/отдалечен район е по-високо от средното за страната по данни на Агенцията по заетостта към 31.12.2016 г., т.е. над 10%;

  1. наличието на основния критерий по т. 1, б. „а“ не изисква наличие и на допълнителен критерий;
  2. наличието на основния критерий по т. 1, б. „б“ изисква наличие и на поне един от допълнителните критерии.

Въпреки тези уж ясно дефинирани критерии от общо 72 общински болници, без да броим тези в големите градове, 65 се наместиха в списъка със субсидираните. Те са на опашка за  10 млн. лева допълнително, плюс още 18 млн. от обещаните 30 млн. лева. Ако българските управляващи имаха странния навик да спазват собствените си разпоредби максимумът в този списък е 35.

Но като стана дума за достъп – на практика хората от малките населени места пак нямат достъп до специалисти, въпреки че си имат болница, защото там просто няма кой да работи. На места, въпреки безпаричието, са се снабдили и с последно поколение скенери, ядрено-магнитни резонанси, искат и роботи Да Винчи. Но защо ти е този скенер, като нямаш неврохирургия и травматология, освен ако не си получил интересна комисионна?

Ето как току-що „похарчихме“ около 16 % от бюджета за болнична помощ, колкото гълтат общинските лечебници. Извън парите от НЗОК, за последните 10 години в тези болници са „инвестирани“ над 100 млн. лева, което вместо да ги съживи ги доведе до фалит.

Възможното решение е просто и непопулярно, особено преди избори. Част от болничните заведения – тези с наистина труден достъп до областна болница, но с относително много население, да бъдат субсидирани. Другите могат да бъдат преструктурирани в болници за долекуване и рехабилитация или преобразувани в медицински центрове. Но във всичките тези градове и паланки задължително следва да функционира добра спешна помощ, което може да стане със 160-те млн. лева от Европа по големия проект за модернизация на спешните центрове и филиали.

СПОДЕЛИ