Проф. Ивона Даскалова: Диабетът е състояние, а не заболяване

Необходима е допълнителна работа с пациентите заради високия сърдечно-съдов риск, в терапията трябва да участват и кардиолозите, категорична е началникът на Клиника по ендокринология и болести на обмяната във ВМА

Проф. Ивона Даскалова
Проф. Ивона Даскалова, ръководител на Катедрата по ендокринология и болести на обмяната на ВМА

Светът е изправен пред пандемия от диабет тип 2, все повече нараства и  честота на сърдечносъдови заболявания сред диабетиците поради ограничени познания за превенцията, закъсняло диагностициране, неоптимално лечение и недостатъчна информираност за самоконтрол. И макар на пръв поглед да изглежда, че диагнозата се поставя лесно, а съвременната медицина разполага с широка гама от лекарства от ново поколение, болните се увеличават. Кога трябва да посетим ендокринолог, как да живеем с вече поставената диагноза, какви са усложненията и можем ли да ги избегнем и как пациентът може да бъде обучен – разговаряме с проф. Ивона Даскалова, д.м.н. – ръководител на Клиника по ендокринология и болести на обмяната на ВМА и председател на Българска диабетна асоциация.

– Как хората могат да разберат дали са в риск от диабет?

– Има няколко групи хора, които задължително трябва да си обърнат внимание. За хората с наднормено тегло и наследствено обременените профилактичните прегледи са абсолютно задължителни.  Когато говорим за кръвни захари над 6,1 mmol/l на гладно сутрин, трябва да се направи и орален глюкозо-толерантен тест. Само така можем да установим има ли наличие на диабет или говорим за предиабетно състояние.

Трябва да отбележим, че ако навреме вземем правилното решение и пациентът, разбира се, е изпълнителен, можем да отложим отключването на захарен диабет с години. А какви мерки трябва да предприемем? На първо място – да подобрим храненето. Много си говорим за здравословно хранене, но не го провеждаме. Храната, която консумираме трябва да е богата на плодове и зеленчуци. Ако си мислим, че ще редуцираме теглото си с гладуване по цял ден и консумация вечер – това няма как да стане. Човек трябва да се научи да се храни правилно, по няколко  пъти на ден, в по-ограничени количества. Необходимо е да се ограничи употребата на бялата захар, на газираните напитки, диетичните напитки са по-скоро вредни, отколкото полезни.

Втори момент е физическата активност, която трябва да е съобразена и с придружаващите заболявания. Препоръчваме 45-минутна разходка на ден, събота и неделя малко повече в планината, ако пациентите имат градинка – да си садят цветя и други неща. Друг важен момент е стресът, който се отразява много неблагоприятно. Хората под стрес консумират храна, сладкиши, общо взето каквото видят,  с оправданието, че това подтискало стреса им. Факт е, че има храни – шоколад, банани, които съдържат вещества, които потискат стреса. Но това не означава, че трябва да прекаляваме с количествата.Тази борба със стреса е малко трудна, но трябва да я водим.

– Кое състояние е по-опасно – хипер или хипогликемията?

– И двете състояния са опасни. Аз не бих искала да ги сравнявам. Но близките на хората с диабет трябва да се обучават и да могат да ги разпознават, за да се вземат при нужда адекватни мерки.

– Как се постига добър контрол над диабета?

– Започвам с начина на живот. Диабетът е състояние, а не заболяване. Това е едно състояние, при което човек на първо място трябва да промени начина си на живот, начина си на хранене, на физическа активност. Само така ще бъде с добър контрол – когато знае, че от него зависи много. Пациентите с диабет трябва да знаят как да живеят – за целта е необходимо обучение на всеки новооткрит диабетик за това как да спортува, как да се храни, как да взема медикаментите си. На всички тях трябва да е ясно, че това състояние изисква спазването на определен диетичен режим. Медикаментозното лечение също е много важно.  Аз винаги съветвам пациентите да се лекуват при един лекар, защото всеки един от нас си има свой начин на лечение. Кое е водещото обаче – терапията трябва да бъде индувидуализирана, да е за всеки човек. Всеки пациент си има своето хапче или своя инсулин, своята схема на лечение. Не може за всички да е еднакво.

– Глобално онлайн проучване на Международната диабетна федерация показа тревожни данни като например, че всеки четвърти диабетик не е бил информиран за рисковете от инфаркт и инсулт. Необходима ли е допълнителна работа с пациентите, обучения и т.н.?

– Да, разбира се. Напоследък този лозунг „Диабетът е равен на сърдечно-съдово заболяване” е много популярен. Има случаи, при които млад човек прави инфаркт и казват – на него му нямаше нищо. И когато се разровят нещата, се вижда, че е имал диабет от 4-5 години, който не е проследяван. Замаяност, бърза умора, жажда, съхнене на устата, изразен сърбеж по окосмените части на тялото – това са едни от признаците на втори тип захарен диабет и задължително трябва да се потърси консултация със специалист.

Освен това, мъже на възраст 40-50 години, когато започнат да имат оплаквания от сексуалните си функции – било потентност, либидо и т.н., задължително трябва да проверят кръвната си захар. Високите й стойности потискат желанието за секс, потискат и възможностите. Нещата трябва да се следят, за да се избегнат усложнения.

Има много проучвания, според които процентът на инсултите и инфарктите при пациенти със захарен диабет е много по висок, отколкото при пациенти без захарен диабет. Поради тази причина, всеки един пациент трябва да бъде добре обучен и да му се каже колко важна е добрата компенсация на диабета. Категорично е необходима допълнителна работа с пациентите, като обучението може да бъде пациент – доктор, пациент-пациент, групово.

– Могат ли сърдечно-съдовите усложнения от диабета да бъдат избегнати или отложени във времето и как?

– Да и това става първо с правилното лечение на диабета и с правилните съвети, които се дават, както и с правилния начин на живот.

– Организирате мащабно събитие с международно участие. Разкажете малко повече за форума?

– От 1-3 юни 2018 г. в Пампорово ще се проведе 12-ят конгрес с международно участие, организиран от Българска диабетна асоциация, с подкрепата на ВМА. Очакваме във форума да се включат около 250 участници. Наши лектори ще са известни български учени – ендокринолози, кардиолози, невролози, съдови хирурзи. Ще имаме колеги от Македония, Сърбия и Турция. Специални гости ще бъдат проф. Паоло Поцили от Италия, проф. Су Бонг Чой от Южна Корея; д-р Братислав Милованович от Сърбия. Мисля, че тематиката е много интересна, основно е свързана с новите методи и средства на лечение на захарния диабет, с профилактиката на метаболитните заболявания, с превенцията на метаболитния синдром и затлъстяването. Разбира се, лекторите са дали акцент на последните постижения в лечението на диабета. Очакваме да чуем много съвременни и интересни неща.

– В тази връзка какви промени в терапията очаквате през следващите 5 години?

– Очаквам много промени и нови терапевтични методи. Винаги казвам, че човекът, който открие лечението на захарния диабет, но не говорим за поддържащо лечение, ще бъде и нобелов лауреат. Доста нови неща се пишат. Аз много пъти съм говорила за трансплантациите, работи се усилено и върху клетъчните трансплантации, и върху други методики. Вече в модерните диабетологичните клиники е внедрен и изкуственият панкреас – новост, която не е масово приложена. Винаги казвам, че всяка една новост не трябва да се преекспонира, не трябва да има болестно увлечение по нея. Необходимо е да се запомни, че захарният диабет се лекува от докторите – с голямата помощ на медицинските сестри. Това е едно комплексно заболяване. Водачът е ендокринологът, но хайде да не забравяме кардиолога, очния, невролога, съдовия хирург, дерматолога и т.н. Захарният диабет е интердисциплинарно заболяване на целия организъм, така че много видове  специалисти трябва да се включат в консултациите, съветите и терапията.

Визитка: Проф. Ивона Даскалова, д.м.н., е ръководител на Катедра „Пневмология, фтизиатрия и ендокринология и болести на обмяната” на ВМА. Национален консултант по ендокринология и болести на обмяната.

Завършва медицина в София. Има придобити специалности по вътрешни болести, ендокринология и болести на обмяната, клинична фармакология и терапия, медицинска информатика, здравен мениджмънт. Специализирала е в Германия, Дания, САЩ.

Председател е на УС на Българската диабетна асоциация. Член е на Европейската асоциация за изучаване на диабета; Американската диабетна асоциация; Асоциацията за клетъчна трансплантация. Проф.  Даскалова е и академик на Българската академия на науките и изкуствата и професор към СУ “Св. Климент Охридски”.

СПОДЕЛИ

Warning: A non-numeric value encountered in /home/skenghpq/public_html/wp-content/themes/Newspaper/includes/wp_booster/td_block.php on line 326