„Ще се събудя ли от упойката?“ На този въпрос анестезиологът д-р Мирослав Ненков от Клиниката по гастроентерология и хепатология на ВМА отговаря поне по десетина пъти на ден. „Хората влизат в операционната със страх от анестезията. Те ще им отворят главата, ще им бъркат в мозъка, ще им разхвърлят червата, но те питат за упойката“, разказва с типичното си чувство за хумор д-р Ненков. И веднага развенчава мит №1 – всички хора, които са оперирани и изходът е летален, са починали от упойката, а не заради операцията, настъпили усложнения, тежкото им състояние или самата болест. „Истината е, че чисто анестезиологичните усложнения, които са довели да тежки увреждания, са под едно на 100 000 случая“, обяснява бившият здравен министър.
Никой не обича да е безпомощен, а когато човек е упоен той е точно такъв. Обаче д-р Ненков е категоричен, че ако приспи 100 човека, без да ги „режат“ след това колегите му хирурзи, ще събуди 100 % от тях. „Но ако приспим 100 човека, оперираме ги от най-различни неща, може някой да не се събуди. Обаче това няма да е заради анестезията или некадърен анестезиолог“, убеден е лекарят.
Разбира се, анестезията си носи своите рискове, но те се контролират, има начин пациентът да бъде подготвен за нея, така че да се намали рискът за здравето и живота му. Но комбинацията от натоварващия ефект на упойката, интервенцията, самото състояние на болния, естествено може да доведат до неблагополучие. То обаче почти никога не е свързано само с анестезията.
„Митът се подхранва и от недобросъвестните колеги хирурзи. Които почти винаги прехвърлят вината на анестезиолозите. Пък и нашето общество все още не е готово да чуе, че хирургът е сбъркал, срязал е артерия и човекът е изкървял на масата. Много по-лесно е да се каже: „Не му издържа сърцето от упойката“ или „Направи алергия към упойката“, или „Използваха некачествена упойка“. Това е генезисът на страха от анестезии в България“, казва д-р Мирослав Ненков докато буди шестият за деня пациент. „Видя ли – шест приспани, шест събудени“, доволен е анестезиологът. И разказва история от годините, когато все още е бил специализант. „Наставник ми беше изключителният д-р Живко Черкезов. На масата лежи жена с рак на дебелото черво и трябва да й се изреже последната част от него. Така се случи обаче, че хирургът предизвика много тежък кръвоизлив. Д-р Черкезов реагира изключително бързо, а хирургът повика помощ, защото не беше в състояние да се справи сам. Положението в крайна сметка беше овладяно, но се наложи пациентката да лежи ден-два в реанимация, заради сериозната кръвозагуба. Но заплаха за живота й нямаше и то благодарение на д-р Черкезов. Аз отивам да кажа на колегите от реанимация, че ще им закараме жената и в този момент чувам как хирургът обяснява на близките на пациентката: „Много добре мина, операцията стана чудесно, имаха там някакъв проблем с анестезията и затова ще полежи в реанимация“. Чак не можах да повярвам на наглостта му“, спомня си д-р Ненков.
Какво всъщност означава да въведеш някого в анестезия? „Означава да му направиш такъв медикамент, който да го приспи дълбоко и който да ликвидира усещанията на мозъка за болка. Тъканите до мозъка като цяло реагират на тази болка, но мозъкът не я усеща и не я помни. Въвеждането в това дълбоко безсъзнателно състояние е свързано със спиране на дишането, както и с невъзможността на човек да се движи и да се защити“, обяснява бившият здравен министър.
А работата на анестезиолозите е да се грижат за него през това време. Да го обдишват, да му вдигнат или свалят кръвното налягане, да внимават за пулсовата честота или медицински казано да управляват хемодинамиката. Повечето медикаменти в началото на анестезията свалят кръвното налягане, но това въобще не е толкова опасно, защото веднага след това идва раздразването на организма от интервенцията и кръвното се нормализира. Всъщност при медикаментозното заспиване артериалното налягане пада почти толкова, колкото когато заспиваме вечер след филма.
Когато анестезията е без интубация и осигуряване на дихателните пътища, се налага да се придържа брадичката на пациента, защото при заспиването се получава отпускане на мускулатурата в долната челюст, тя леко се отпуска и езикът запушва входа на трахеята. „Целта е да не допуснем да се случи онова нещо, на което на Женския пазар в София му викат да си глътнеш езика“, казва д-р Ненков. И веднага развенчава мит №2 – няма по-леки или по-тежки упойки. Видът на анестезията се избира според състоянието на пациента, според неговата възраст, зависи и от интервенцията, на която ще бъде подложен, от вида на апаратурата, с която се работи. „Всеки един медикамент има своите странични ефекти. И те трябва да се преценят. Но независимо от вида на анестезията, тя си има своите плюсове и минуси. Затова трябва да е избор на лекаря, а не по желание на пациента. Какво пише в bg-mamma за спиналните упойки например няма никакво, ама никакво значение“, категоричен е д-р Ненков.
Мит №3 – колкото по-дълго продължава една анестезия, толкова повече се увеличава рискът за пациента. Според медика това изобщо не е вярно. „Със съвременните медикаменти, една анестезия може да продължи и 6 дни, без да има фатални последици за болния. Освен ако през тези шест дни не му бъдат направени 22 операции с десет литра кръвозагуба“, казва той.
По думите му една анестезия винаги може да бъде „избутана“ и пациентът да се събуди. „Въпросът е, че ако не я водиш стратегически правилно това в бъдеще може да се отрази на болния. Затова е важно кой ти е анестезиологът. Нещо, което е последна грижа на българина. Той си избира джипи, болница, хирург, лекуващ лекар, но не и анестезиолог. Дори не се интересува от него“, споделя д-р Ненков. А в същото време първото, което всеки човек пита, влизайки в операционната е: „Ще се събудя ли от упойката?“. „Да, защото няма нищо страшно в анестезията“, отговаря д-р Мирослав Ненков.
