С покачването на температурите се повишава и опасността за хората най-вече със сърдечно-съдови проблеми. Топлинните вълни стават по-чести, по-интензивни и по-продължителни и водят до повишен риск от смърт, хоспитализации, топлинен удар, топлинно изтощение, сърдечно-съдови заболявания и заболявания на дихателните пътища. За това алармира проф. Димитър Раев, началник на Клиниката по вътрешни болести на столичната болница „Св. Анна“.
„Когато телесната температура се повиши много, протеините, които изграждат тялото и участват в почти всички химични процеси, могат да се увредят. Човешкото тяло поддържа нормална температура, отделяйки топлина по два начина, като и двата повишават изискванията пред сърцето“, обяснява проф. Раев.
Първият начин е чрез радиация. Тялото излъчва топлина към въздуха, но този трансфер спира, когато температурата на въздуха се изравни с телесната. Радиацията изисква пренасочване на кръвния поток към кожата. Това ускорява пулса и така в горещ ден, циркулацията на кръвта е 4 пъти по-голяма, отколкото в хладен. Вторият начин е чрез изпаряване. Всяка молекула на пот, която се изпарява от кожата, охлажда тялото. В сух ден изпаряването на една чаена лъжичка пот може да охлади цялата кръв с 2 градуса. При влажност над 75% изпаряването става много по-трудно, а и натоварва сърдечно-съдовата система. Заедно с потта се отделят натрий, калий и други минерали, необходими за мускулните контракции, нервните трансмисии, както и за водния баланс. За да ограничи тези загуби, тялото започва да секретира хормони, които помагат на организма да задържи вода и минерали и да се минимизират загубите.
„Повечето здрави хора понасят тези промени без проблеми. Хората със сърдечно-съдови заболявания обаче, или по-възрастните хора, чиито физиологични отговори за поддържане на нормална телесна температура и хидратация са увредени, може да развият топлинен удар. Например, отслабеното от предшестващ инфаркт сърце не може да изпомпва достатъчно количество кръв, за да увеличи радиацията и така да поддържа нормална телесна температура. Стеснените от холестерола кожни артерии ограничават притока на кръв към кожата и така затрудняват отделянето на топлина. Някои медикаменти затрудняват топлинната регулация. Бета-блокерите забавят пулса, и така ограничат способността на сърцето да изпомпва достатъчно кръв за да осигури бърз и ефективен обмен на топлина. Диуретиците, чрез увеличаване количеството урина, засилват дехидратацията. Някои антидепресанти и антихистаминови препарати могат да блокират изпотяването. От друга страна, преживян инсулт, болест на Паркинсон, болест на Алцхаймер, диабет и други състояния могат да притъпят чувството на жажда и така да отложат приемането на течности“, посочва още проф. Раев.
Той предупреждава, че горещото и влажно време може да бъде особено трудно за хората със сърдечна недостатъчност. Извънредното натоварване на сърцето, комбинирано със загубата на натрий и калий и отделяне на хормоните на стреса, може да им създаде сериозни проблеми. Комбинацията от повишен приток на кръв към кожата и дехидратацията може да доведе до спадане на кръвното налягане, което да причини замайване или падане. „Скорошно изследване разкри, че основна причина за влошаването на сърдечната недостатъчност през горещите дни е възпалението, което е една реакция на тялото към стрес. Резултатите показват, че високите температури увеличават топлинния стрес в организма. Стресът променя основните физиологични реакции, свързани с възпаление и клетъчна увреда. Тези отговори водят до сърдечна недостатъчност, чрез увреждане на сърдечната тъкан. Това обяснява наблюдаваната асоциация между степента на съдово възпаление и външната температура“, споделя началникът на Клиниката по вътрешни болести на УМБАЛ „Св. Анна“.
Той дава и някои прости съвети как да устоим на горещината и да запазим от претоварване сърцето си. „Стойте на сянка. Дръжте нивата на активност до минимум. Ако упражнявате физическа активност, правете това в по-хладните часове на денонощието. Вечер и рано сутрин са най-доброто време. Ако правите това, пийте повече течности, отколкото обикновено.
Охладеният от климатик въздух е най-добрият начин да победите топлината. Вентилаторите действат, но само докато температурата на въздуха е под тази на тялото (36⁰С). Вземането на хладен душ или поставяне на студена, влажна кърпа или лед под мишницата или слабините също е решение. Подобно на автомобилния радиатор, колкото по-ниско е нивото на охлаждащата течност, толкова по-висок е рискът от прегряване. За съжаление, поддържането на оптималното ниво на хидратация не винаги е лесно. Стомашни или чревни проблеми, употреба на диуретици, дефектен сигнал за жажда или нисък прием на течности са факторите за това. В много горещ (и особено влажен) ден, изпивайте по една чаша вода на всеки час (ако имате сърдечна недостатъчност, консултирайте се с Вашия лекар.) По-добрият вариант са плодовите сокове, тъй като те забавят преминаването на вода от храносмилателната система в кръвния поток. Не разчитайте на кофеинови напитки или алкохолни течности, защото те могат да предизвикат или да усилят дехидратацията. Яжте лека храна. Придържайте се към по-малки хранения, които не претоварват стомаха. Студени супи, салати и плодове могат да задоволят глада ви и ще ви дадат допълнително количество течности“, съветва проф. Раев.
По думите му симптомите на топлинния удар може да бъдат объркани в началото с летен „грип”. Затова трябва да бъдем нащрек за гадене или повръщане, умора, главоболие, дезориентация или объркване, мускулни потрепвания. „Ако мислите, че имате проблеми, свързани с топлината, осигуряването на климатизирана среда и питейна хладка вода са най-важните неща за вършене. Ако те не помогнат или симптомите продължават, свържете с лекар или отидете в болница със спешно отделение“, уточнява проф. Раев.
