Гъбички по ноктите – почти всеки е имал неприятна среща с тях поне веднъж в живота си. И макар проблемът да не е животозастрашаващ, е достатъчно досаден и причиняващ куп неудобства. А лечението продължава по-дълго от възстановяването след тежка операция.
За де се преборим трайно с гъбичките често е необходима цяла година, казва д-р Янко Попов, дерматолог в спешното поликлинично отделение на „Пирогов“. По думите му окончателното премахване на инфекцията изисква търпение, добра хигиена, носене на удобни и широки обувки, микробиологично изследване, третиране с мазила и пиене на лекарства поне три месеца.
За гъбичните инфекции на ноктите са виновни дерматофитите, и дрождите от рода кандида и плесени. Клиничната картина на дерамотифитите и плесените е почти една и съща и само лабораторно изследване може да ги разграничи. Изследванията се правят в специализирани микологични лаборатори, които съществуват във всички университетски болници. Тестът се прави чрез натриев препарат и изстъргване на нокътната плочка, обяснява д-р Попов.
Преди всяко лечение задължително се прави лабораторно изследване, защото има много промени по ноктите, които не се дължат на гъбични инфекции, съветва дерматологът. Те могат да се дължат на различни други кожни заболявания като псориазис, екземи, вродени заболявания на кожата, тумор на нокътната плочка, а може и гъбичната инфекция да се появи вторично, вследствие на първично заболяване на кожата.
Преди години у нас е правено пространно проучване, което показва, че един от причинителите на гъбичките по ноктите на ръцете и краката е от дерматофидната флора – микотични агенти, които имат безполов начин на размножаване, получават се мицели и спори. Кандида инфекциите пък се размножават чрез пъпкуване и имат активен паразитен начин на действие – те паразитират върху нокътната плочка. Дерматофидната инфекция на краката започва най-често от първия пръст, докато кандидозните инфекции засягат най-често ноктите на ръцете, и започват от третия и четвъртия пръст.
Ако не се лекува, заразата може да се прехвърли и и да засегне и меките тъкани на ръцете и краката, предупреждава д-р Попов. Нокътната плочка се поразява при страничния ръб или в гънката отстрани. Цветът се променя от жълт до кафяв или даже до черен, задебелява, а нокътят може и да отпадне. Кандидида инфекциите поразават околонокътната гънка на ноктите на ръцете, даже тя се зачервява, отича и може да има гной. Плесените пък трудно се разграничават и приличат повече на дерматофидите.
Хроничните травми, носенето на тесни обувки и активният спорт са най-честите предразполагащите фактори за развитите на гъбички, категоричен е д-р Янко Попов. При спортистите има и съчетание на тези фактори – тесни обувки, натиск, влажност и изпотяване, повишена температура и така се създава възможност на мицелните нишки по-лесно да проникват през нокътната плочка.
Освен това и има и хора, които са предразположени към гъбични инфекции. Рискови фактори са лошата периферна циркулация на крайниците – разширени вени, болестта на Рейно, бавния растеж на ноктите, диабетът, затлъстяването, деформации на стъпалата, плоскостъпието. При кандидозните инфекции също важат тези фактори, но се добавят и имунодефицитни състояния при болни със СПИН, например, злокачествени заболявавания като метастазиращи тумори, дълго лечение с кортикостериоди и антибиотици.
Според д-р Попов лечението на гъбичните инфекции е бавно и трудно, защото има бавен растеж на ноктите. Външното лечение с мазане, с киселини, лакове, се прави само когато има засягане на една трета от нокътната плочка и ако са засегнати единични нокти. Когато има цялостно засягане на ноктите трябва да се пият противогъбични медикаменти. Лечението протича от три до 6 месеца, понякога и до година. Засегнатите нокти вече не се оперират, тъй като се получават рецидиви. Важно е да се знае, че когато се провежда вътрешно лечение се прави задължително изследване на кръвната картина и на чернодробните ензими, за да се види дали няма придружаващи заболявания, които провокират заболяването – като диабета. А чернодробните ензими се изследват, защото системните вътрешни лекарства са пречистени, но могат да завишат тези показатели, а това е опасно при хора със стентове, пейстмейкъри, лежали наскоро в кардиологични отделения. Затова тогава се използват само външни средства. Препаратите се прилагат ежедневно, като лекарства се пият два месеца при гъбички по ноктите на ръцете, и до три месеца, ако са засегнатите ноктите на краката. Мазилата обаче се прилагат поне 6 месеца, а често и цяла година.
Най-важно при профилактика на гъбичните заболявания е да се носят широки обувки, да се избягва носенето на маратонки, на гумени ботуши, на синтетични чорапи и да се спазва добра лична хигиена. Ходенето бос около басейни, салони, сауни също е забранено.
