Лятото е в разгара си – отпуски, море, купони. Обаче сърцето може да излезе от ритъм. Особено ако прекалим с алкохола в жегата. Именно ритъмните нарушения са най-честите оплаквания през летните месеци. Лекарите определят сърцебиенето или прескачането като следпразничен сърдечен синдром. Независимо какво количество алкохол се употребява, много често след отпуски и почивни дни се наблюдават пристъпи от ускорен пулс или аритмични удари на сърцето. За това предупреждава началникът на инвазивната кардиология на „Пирогов“ д-р Иван Мартинов.
Т.нар. предсърдно мъждене не е опасно, когато се появява за кратко. Може обаче да се стигне и до пълно излизане от ритъм, което задължително налага постъпване в болница. Особеното е, че предсърдното мъждене не зависи от количеството на консумирания алкохол. Понякога, дори от „едно малко“ в жегата се получават тежки пристъпи от нарушен сърдечен ритъм. А и алкохолът разширява кръвоносните съдове и води до допълнителна загуба на течности. Това дехидратира организма, който и бездруго е загубил достатъчно вода от непрестанното потене. И без капка концертрат, ако стоим продължително време под парещите лъчи на слънцето, сърцето пак може да излезе от ритъм.
В горещините се нарушава и стойността на кръвното налягане. При хипертониците, които контролират кръвното си с медикаменти, колкото и изненадващо да звучи, то започва рязко да спада. Може дори да се стигне до колапс, който не е смъртоносен. Опасен е с това, че при припадъка човек може да се нарани.
При прегряване здравите хора пък е възможно да вдигнат кръвно. Във всеки случай лекарите съветват през лятото и хрончино болните, и здравите да следят по-често кръвното си и при разлика в стойностите да се посъветват със специалист.
Кръвното налягане се повишава и по време на гръмотевична буря. Докторите обясняват този факт с ниското атмосферно налягане, преди да затрещи и загърми, и елекрическия заряд. Освен това при силна градушка някои хора се паникьосват, което допълнително повишава стойностите.
Особено внимание на предпазването от сърдечно-съдови проблеми през лятото трябва да обърнат хипертониците. Те не бива да стоят продължително на слънце през деня, когато е най-горещо. Вечерята им трябва да е по-оскъдна, да е сравнително по-рано и да има поне два часа интервал между нея и времето за сън. Типично за лятото е прекалено честото консумиране на традиционните балкански скари, кюфтета, пържени картофи и големи количества бира. Всичко това обременява сърдечно-съдовата система. Алкохолът, започвайки от бирата и стигайки до аперитивите с концентрати, затруднява нормалната функция на сърцето. Отпускът на море е хубаво нещо, но хипертониците не бива да прекарват много време на плажа. За тях слънчевият удар е много опасен и може да застраши живота им. Характерните симптоми са силно главоболие, най-често пулсиращо с чувство за гадене, повръщане, виене на свят, значителна отпадналост, а понякога и загуба на съзнание. Влизането във водата, особено ако тя е студена, трябва да става постепенно заради риск от спазъм на съдовете. Прекомерните усилия при плуване също могат да натоварят излишно сърцето.
През лятото е важен и начинът на хранене. Диетичните грешки, които се допускат, са късната обилна вечеря, последвана от ранно лягане, както и прекаляването с газирани студени напитки. Важно е да се приемат течности, но е добре това да е предимно вода. Алкохолът, както вече разбрахме, е забранен. Храната трябва да е по-лека, без мазни и тлъсти меса и без пържено.
От изключително значение е хората да реагират адекватно при появата на гръдна болка, придружена от изпотяване, изтръпване на ръцете или челюстта и сърцебиене. Това може да са симптоми на инфаркт, така че не чакайте болката да премине от само себе си. Прегледът от кардиолог и ЕКГ са задължителни. „У нас повечето хора търсят късно помощ, а при инфаркта всяка секунда е ценна. Дори при по-младите хора е по-опасен, защото те нямат развита мрежа от по-малки съдчета, т.нар. колатералии, които хранят сърцето, докато основната артерия е запушена. Никой човек между 30 и 40 години обаче няма съзнанието, че е болен и може да направи инфаркт, и не звъни веднага на Спешна помощ“, обяснява д-р Мартинов. По-възрастните пък чакат твърде дълго болката да им мине, бъркайки я със стомашни или ставни проблеми.
До инфаркт може да доведе и рязката промяна в температурата. Например, ако цял ден сме били в офиса на климатик, той не бива да е нагласен на повече от 10 градуса разлика с външната температура. В противен случай, когато излезем, ни чака стрес за сърдечно-съдовата система.
