Лекарствата за хепатит и по-специално новата революционна безинтерферонова терапия за хепатит С, са най-скъпите, плащани с обществени средства, като в тази сметка не са включени онкопрепаратите, показват данните на здравната каса. „За първите 10 месеца на 2017 г. НЗОК е платила 69 млн. лв. за лечение на хепатити на 3000 пациенти, като от тях 62 млн. лв. са били за лечение на хроничен хепатит С“, обяви председателят на парламентарната комисия по здравеопазване д-р Даниела Дариткова по време на форум „Скрининг и превенция на вирусните хепатити и ХИВ в региона на Централна и Източна Европа: Сходни предизвикателства, съвместни решения“. За сравнение тя даде пример с диабета, за който за 369 000 болни НЗОК е похарчила 107 млн. лв. за същия период.
„Това са финансовите предизвикателства, които можем да преодолеем, ако намерим решение на превенцията и профилактиката, тъй като ако правим адекватна профилактика, превенция и скрининг, ще осигурим от една страна по-добро здраве, а от друга – ще спестим повече пари“, подчерта Дариткова.
Безинтерфероновата терапия гълта от здравните ни вноски по 25 000 лева за лечението на един болен. На този фон касата отделя по 12 лева за всеки българин с високо кръвно и по около 150 за хората с ХОББ и астма. В интерес на обективността обаче новите медикаменти за хепатит С са наистина революционни, тъй като на практика убиват вируса на 100 % – нещо, което досега беше невъзможно. Друг е въпросът каква е разумната цена на едно хапче и дали пациентите, които не попаднат в списъка на одобрените за това лечение, трябва да се сърдят на публичния фонд или на фармаиндустрията.
„България е включила ваксината срещу хепатит В в имунизационния календар още през 1992 г. Това е добър пример за ангажимента на страната ни и ни даде големи възможности да елиминираме това заболяване. Сега е нужно да бъдат разработени ефективни скрининг програми за хепатит, които да откриват заразените с вируса и те да се подлагат на навременно лечение“, заяви държавният главен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев.
За изработването на скринингови програми се обяви и председателят на Национална пациентска организация д-р Станимир Хасърджиев. По думите му големият проблем в момента са недиагностицираните болни. „И ХИВ, и хепатит са заболявания, които се лекуват или успешно се контролират. И за двете заболявания има методи за превенция. При ХИВ има медикамент, който предпазва от заразяване. При хепатита превенцията се случва с ваксини. Т.е. вече има предпоставки светът да говори за елиминиране на тези инфекциозни заболявания“, подчерта още Хасърджиев и добави, че необходимите средства за скрининг ще бъдат в пъти по-малко в сравнение с тези, изхарчени за лечение на хепатитите и ХИВ. Той съобщи, че се обмисля вариант в пакета за профилактичния годишен преглед да бъде включено изследване на чернодробните ензими.
