За пореден сблъсък на родителите на деца със слухови увреждания с чиновническо безхаберие сигнализира Центърът за защита правата в здравеопазването.
Проблемите на малчуганите, които не могат да чуват без специални кохлеарни импланти, отдавна трябваше да са решени след като преди месеци Комисията за защита от дискриминация постанови решение, с което установи дискриминация по признак увреждане спрямо лицата с двустранна невросензорна загуба на слуха. Това решение принуждава министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалната политика в двумесечен срок да предприемат необходимите действия за включването на кохлеарните импланти в списъците по чл. 35 от Закона за интеграцията на хората с увреждания и те да са напълно безплатни за децата.
“Тези импланти са много скъпи – струват около 30 000 лева. НЗОК плаща само веднъж операцията и поставянето на апарата, но те се повреждат, има и консумативи по тях, които също са скъпи. За възрастните българи, които са глухи, социалното министерство покрива необходимите батерии и ремонти по устройствата, а за децата това не се прави. Родителите са принудени да плащат между 5000 лв. и 15 000 лв., за да може апаратите да работят и хлапетата им да не бъдат отново глухи. Става дума за 40-50 деца, които са с поставени кохлеарни импланти. Ако отново станат нечуващи заради повреда на устройството, те се връщат назад в развитието си, а това води до тежки психични, емоционални и социални проблеми“, обясни д-р Стойчо Кацаров от ЦЗПЗ.
Вместо да изпълнят предписанията дадени им от КЗД, двете министерства обжалват решението, защото не могат да се разберат кое ведомство по-точно да поеме съответните разходи. От МЗ обжалват решението за дискриминация под предтекст, че подсигуряването ремонта и поддръжката на системата и по-конкретно на речевия процесор не е медицинска по своя характер, а техническа. Поради тази причина тази немедицинска дейност закономерно и обективно не била въведена в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на здравната каса. Също така, в медицинския стандарт „Уши-нос-гърло“ не са включени дейности, свързани с поддръжката и ремонта на медицинските изделия, влагани по време на извършваните медицински процедури.
Ден по-късно Министерството на труда и социалната политика също подава жалба срещу решението на КЗД. Според тях пък кохлеарните импланти са медицинско изделие по смисъла на Закона за медицинските изделия и попадат в категория 1 – активни имплантируеми изделия. Социалните смятат, че след като оперативното поставяне на кохлеарните импланти се заплаща от НЗОК, следва касата да поеме и поддръжката, както и смяната на слухово-речевия процесор и батериите. От МТСП изтъкват и дефиницията на понятието „медицинско изделие“, която гласи, че това е инструмент, апарат, уред, материал или друго изделие използван самостоятелно или в комбинация, включително софтуера, необходим за правилната му употреба. Така от МТСП прехвърлят топката на касата и здравното министерство.
