В периода 2001 – 2015 г. разходите за здраве у нас са нараснали с 450% – от 882 200 000 лева за 2001 г. на 3 971 500 000 лева през 2015 г. Това обяви доц. Михаил Околийски от офиса на Световната здравна организация в България по време на кръгла маса в парламента „Здравето на българите през 21 век – тенденции и предизвикателства“. Форумът бе организиран от Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) и събра представители на целия сектор на една маса.
„Най-много средства се отделят за болнична помощ и лекарства за домашно лечение, като ръстът в здравноосигурителните плащания е основно за сметка на увеличението за медикаменти, където от 2006 г. до 2017 година има нарастване с 300% при лекарствата за домашно лечение и 250% при онкопрепаратите“, заяви доц. Околийски. По думите му ръстът на тези разходи е основно за сметка на нарастването на разходите на НЗОК – 707%, докато разходите на републиканския бюджет и общините не се променят съществено.
Според директора на НЦОЗА доц. Христо Хирков пък, цялата система у нас е насочена изключително към лечебната дейност, но процесът на активно лечение не е обвързан с получените резултати, липсва проследяване на пациента във всички етапи на лечението, а самият лечебен процес е фрагментиран. Като негативен факт доц. Хинков отбеляза и липсата на достатъчно средства за профилактика, която е подценявана, както от медиците, така и от самите пациенти.
Шефът на НЦОЗА предупреди и за кадровия проблем в системата на здравеопазването. „Близо 50% от лекарите в България са в пенсионна и предпенсионна възраст, както и 40% от медицинските специалисти. Голям е и проблемът с медицинските сестри, чиито брой на 100 000 население у нас е 437 на фона на близо 1800 в Швейцария“, съобщи доц. Хинков. По думите му почти изравненото съотношение лекар/сестра у нас може да компрометира сериозно качеството на медицинската помощ.
