Над 500 000 вида медицински изделия се ползват в Европа. У нас здравната каса заплаща изцяло или частично за 3693 продукта, като 590 от тях се прилагат в извънболничната помощ. „Те са разпределени в 19 групи, основно за заболявания и увреждания в ортопедията, кардиологията и неврохирургията. 52% от разходите за медицински изделия отиват в кардиологията, като стентовете бележат ръст с 4 млн. лв. спрямо периода преди 6 години“, посочи д-р Галя Кондева, директор на дирекция „Лекарствени продукти, медицински изделия и контрол по предписване и отпускане“ в НЗОК. Тя припомни, че бюджетът на фонда за медицинските изделия през тази година е 98 млн. лева.
„Търсим подход за въвеждането на единни цени за имплантите, протезите и всички видове медицински продукти, прилагани в лечебния процес, но за да се постигне това е необходимо да бъде въведено рефериране“, подчерта д-р Кондева. В момента касата плаща за всичко по цени, каквито предложи търговецът на едро, тъй като няма реимбурсен списък, подобен на този за лекарствата. „Трябва да има някакъв вид рефериране, някакъв вариант за въвеждане на нормативно определени стойности, като за база могат да се вземат например цените в Гърция и Румъния“, обясни тя и добави, че това може да стане най-рано догодина.
Системите за реимбурсиране на медицинските изделия в Европейския съюз са много различни, а единна синхронизация за тях няма. В едни страни се прилагат принципите на диагностично свързани групи, а другаде, като в Германия, болниците правят консорциуми и обявяват обществени поръчки. До момента няма и единен регламент за качеството и безопасността на медицинските изделия, но се очаква такъв да бъде приет през 2020 г.
Припомняме, от 1 април НЗОК едностранно реши да намали цените, по които плаща за импланти и стентове основно в кардиологията, което предизвика недоволството на лекари, директори на болници и пациенти. Стигна се и до два смъртни случая, тъй като болните нямаха пари да си доплатят скъпите сърдечни клапи.
