Български пациенти за 319 клинични проучвания на нови лекарства набират в момента фармацевтичните компании. Най-много от медикаментите, които предстои да бъдат тествани са за Диабет тип 1 и 2, рак, астма, анемия, автоимунни заболявания, епилепсия и сърдечно-съдови болести. Предстои да стартират и изпитвания в областта на психологията, неврологията, онкохематологията и пулмология. От всички тях само в две е позволено включването на деца. Едното е за малчугани, които натрупват желязо в организма си, а другото – за аутисти.
Клиничните проучвания дават шанс на около 12 000 неизлечимо болни българи всяка година да получат най-съвременна терапия. При това да бъдат следени всяка минута за ефекта от лечението и за странични ефекти. У нас фармаиндустрията е длъжна освен да предостави медикаменти и да осигури най-добрите лекари по време на проучването, да следи пациентите и за другите им придружаващи заболявания и да плати за всички необходими изследвания и прегледи.
Проблемът е, че в България все още процедурата за стартиране на едно изпитване трае около 5 месеца и изисква събирането на близо 50 документа. За сравнение това е три пъти повече от 17-те документа, които всяка компания трябва да представи според евродиректива. И още едно сравнение, което страната ни категорично не издържа. На Изпълнителната агенция по лекарства и трябват поне 60 дни, за да провери всички документи и да даде отговор. На америкнаската Федералната агенция по лекарствата и храните са и необходими само 8 дни за същата работа.
Бюрокрацията у нас отблъсква компаниите и те често избягват България за своите проучвания. Освен че пациентите са ощетени, губи и държавният бюджет. Само през миналата година 22-те компании, които членуват в Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България, са инвестирали 150 млн. лева за клинични проучвания у нас. Отделно стойността на иновативните медикаменти е 300 млн. лева, с които болните са били лекувани безплатно. Това са огромни директни инвестиции в здравеопазването, които спестяват средства от бюджета на НЗОК, образоват лекарите, и предоставят медицинска апаратура на болниците.
За да се превърне в лекарство, което да бъде пуснато на пазара, откриването и развитието на една успешна нова молекула струва около 1 млрд. евро на производителя и отнема около 10 години. Около 9000 лекарства са в процес на клинични проучвания всяка година. В момента в света се тестват 350 нови молекули за борба с рака, около 230 – с инфекциозните болести, близо 70 за терапия на автоимунни заболявания. Само в три държави в света не се провеждат клинични проучвания. Това са Куба, Мианмар и Северна Корея.
„Очаква се действията, предвидени в Стратегията за развитие на клиничните изпитвания и неинтервенционални проучвания в България, приета от Министерство на здравеопазването, да доведат до увеличение на инвестициите с 35 млн. лева и да достигнат до 190 млн. лв. в края на 2018 г.“, коментира заместник-здравният министър д-р Бойко Пенков. По думите му благодарение на инвестициите в диагностика, апаратура и модерно лечение през последните десет години ранно диагностицираните случаи на онкологични заболявания у нас са нараснали с 56%. В същото време смъртността се е увеличила само с 16% за същия период. „Това показва, че в сферите, в които има инвестиции и иновации, здравните показатели се подобряват значително“, подчерта д-р Пенков.
