Днес Министерският съвет гласува чаканата 15 години Национална здравна карта. В навечерието на този вот премиерът Бойко Борисов сърдито и мъгляво се възмути на нещо: докторите ни добри, парите ни добри, апаратурата ни добра и накрая пациентът – недоволен.
Повечето ни доктори наистина са добри. Ако се позовем за още малко на Борисов лошите са тези, които управляват. Вероятно това е неговият начин да дефинира директорите на болници…И парите ги бива – 20 милиарда лева в здравеопазването. Обаче от апаратурата вони на проблем. Вероятно е добра, но скъпа и същевременно ненужна, което е очаквано недобра комбинация. Или поне така са сметнали експертите, изготвили лелеяната Национална здравна карта. Проблемните зони в нея: в България има прекалено много високотехнологична апаратура за скъпо лечение и немалка част от нея е излишна; някои от апаратите са близо два пъти повече от нужното за диагностиката и лечението на пациентите; модерната апаратура е концентрирана в големите градове, а в бедните региони и малки населени места не достига. Най-фрапиращ е броят на ангиографите у нас – 75, при необходимост за страната според здравната карта от 40. Само в София инвазивните лаборатории за изследване и лечение на сърдечно-съдови болести са 22, при общо 11 посочени като нужни за целия Югозападен район. Преди 3-4 години не е имало апарати за радиохирургия, известни като кибер нож, сега са 10 при необходими 7. Т.нар. ПЕТ скенери за позитрон-емисионна томография са 9 при нужни 4, апаратите за емисионна компютърна томография са 9 при необходими 7.
И когато техниката е повече от необходимата, собствениците й търсят начини да запълнят капацитета. Често с практики на ръба на закона и отвъд него. Като това да си отвориш частна кардиология в държавна болница (случаят във Враца), да пращаш автобуси да събират хора от селата, за да им направиш коронарография, за която НЗОК ще ти плати 3000 лева, пък дали е била наложителна е голям въпрос. Но че хич не е безвредна, когато се прави на здрави хора, не е никакъв въпрос, а медицински факт.
Примитивната популяризация на скъпа и със спорна необходимост медицинска техника вчера достигна свой връх (или пък дъно?): в коридора на голяма частна столична болница роботът Да Винчи удари няколко шева на зрял банан. И без тази живописна презентация роботът става все по-популярен. Интервенциите с него със сигурност имат своите предимства, когато става дума за онкогинекологични и урологични операции. Специалистите обаче не са единодушни, че роботизираната хирургия е по-ефикасна от лапароскопската за коремни и особено чернодробни операции, за каквито въпросната болница се похвали, че щяла да използва своя Да Винчи. Отделно, за да оперираш с робот, първо трябва да си натрупал много опит с отворени и лапароскопски интервенции, какъвто у нас имат малко коремни хирурзи и те не работят в тази частна болница. Най-малкото защото по правило в частните клиники залагат на оборотни операции и пациенти с по-леки диагнози.
А за да не се оперират само банани, от здравната каса решиха от тази година да плащат 8000 лева за всички гинекологични интервенции с Да Винчи, а не само за операциите с робота при онкогинекологични диагнози, както бе досега. Както всъщност е и по света, тъй като инструментите за тази техника са изключително скъпи и дори и богатите немски фондове се свенят да покриват операции, които биха могли да се направят и лапароскопски, при това със същия ефект, но в пъти по-евтино. За „дивия“ лобизъм предупреди светилото в онкогинекологичната хирургия у нас – проф. Григор Горчев. Който впрочем също има частна болница, два робота Да Винчи и толкова дълъг списък с пациентки, че би могъл да фалира НЗОК, ако реши да оперира всичките с робот, каквото право в момента има. Само вчера в болницата на проф. Горчев „Св. Марина“ в Плевен са оперирани 14 жени с миомни възли. Лапароскопската операция струва 1000 лева, а роботизираната – осем пъти повече. Ако проф. Горчев беше избрал да печели, НЗОК щеше да загуби 112 000 лева. За един ден. Или за по-малко от седмица „Св. Марина“ може да си докара приход, по-голям от бюджета на болниците във Враца и Ловеч например, при това от ненужни операции. В същото време касата отказва да покрива интервенциите с Да Винчи при пациентите с рак на простата, при условие, че смъртността у нас в пъти надвишава средната в Европа от този вид карцином, включително и заради ограничения достъп до модерно лечение.
Макар и да бъде приета днес здравната карта ще е само на книга, защото евентуално ще влезе в сила от догодина. Топографирането на здравната помощ у нас ужасно закъсня и следствието е много милиарди левове в сектора и малцина доволни от него. Което не е честно, както констатира премиерът Борисов.
