Точно 494 пациенти са се оплакали от здравеопазването на омбудсмана. Постъпилите в институцията жалби и сигнали през през 2017 г. са със 17% повече от тези през 2016 г. (421) и с 82% повече от подадените през 2015 г. (272). Това съобщи националният омбудсман Мая Манолова, която представи пред депутатите от парламентарната здравна комисия годишния си доклад в частта му за здравеопазване.
Най-голям е броят на жалбите за нарушен достъп до медицински услуги – 170, проблеми при осъществяване на медицинската експертиза – 116, здравноосигурителни права – 63, качество на медицинските услуги – 61. Във връзка с жалбите са извършвани проверки, отправяни са 294 препоръки към Министерството на здравеопазването, РЗИ, НЗОК, ИАМО, НЕЛК и др., отчете Манолова.
Тя изрази съжаление, че икономически аргументи продължават да преобладават пред медицинските. За пореден път в доклада на обудсмана се посочва, че лимитите в болничната и извънболничната медицинска помощ вредят както на лекарите и лечебните заведения, така и на пациентите, като ограничават дадени им със закона права.
„За съжаление, това е поредна година, през която продължи практиката за лимитиране на дейностите, заплащани от НЗОК – в болниците, на броя на назначените специализирани медицински дейности и стойността на назначените медико-диагностични дейности за извънболнична помощ и на месечните разходи по изпълнители на болнична медицинска помощ, което се наложи трайно като подход за ограничаване на разходите на касата“, подчерта Манолова. Категоричното становище на омбудсмана, неизменно поддържано през годините, е, че тези ограничения създават реални предпоставки за нарушаване на правата на гражданите като пациенти и здравноосигурени лица, както и правата на работещите в лечебните заведения, и следва да отпаднат.
Освен премахването на лимитите, Мая Манолова препоръчва на властта да установяване траен диалог с всички играчи в сектора, а промените да се осъществяват при наличие на съгласие между заинтересованите страни. Тя настоява касата за плати на болниците т.нар. надлимитна дейност, а МЗ да предприеме спешни мерки за подпомагане, оздравяване и финансово стабилизиране на общинските и държавните болници, чието финансово състояние е тежко.
Омбудсманът отбелязва в доклада си, че здравната каса трябва да започне напълно или поне частично да финансира палиативните грижи, в това число в хосписи, както и да предвиди повече пътеки за продължително лечение в достатъчен обем, като бъдат обхванати всички случаи, при които лечението не може да се проведе в домашни условия. Манолова настоява още за разширяване на обхвата на финансираните от държавата дейности по асистирана репродукция и предприемане на действия за повишаване нивото на заплащане с обществени средства на медицинските изделия, както и заплащане на нови видове импланти. Тя препоръчва да се разширят критериите за включване в списъка на нови заболявания, за чието домашното лечение НЗОК заплаща, а родителите да не заплащат такси за издаването на медицински документи на децата им.
Обмудсманът смята, че трябва да се намали периода, за който гражданите са длъжни да заплатят всички дължими суми за здравно осигуряване, за да възстановят правата си, както и регламентиране на възможност за разсрочено заплащане на дължими вноски за минали периоди от граждани, който са придобили право на пенсия и съответно ще се осигуряват от държавния бюджет. Манолава е категорична, че е необходимо засилване на мерките за контрол върху лечебните заведения за предотвратяване на практики, при които пациентите биват принуждавани да доплащат за своето лечение.
