Асоциацията на университетските болници у нас прати гневно писмо до председателя на парламентарната здравна комисия д-р Даниела Дариткова, с което алармира, че последните „стратегически“ документи на властта в сектор „Здравеопазване“ са абсурдни и неизпълними.
В становището от 18 страници на Асоциацията е представен анализ на текстовете в единния стандарт за финансово управление на държавните болници, по-известен като конституцията на Ананиев, както и мнението на клиниките за методиката за субсидиране на лечебните заведения от МЗ за 2018 г. и намаленото заплащане от НЗОК на медицинските изделия. Болниците предупреждават, че ако тези документи влязат в сила в този си вид, нищо добро не чака нито лекарите, нито пациентите.
Според становището на УБ, стандартът въвежда единни правила за финансово управление на държавните лечебни заведения, въпреки огромните различия в устройството, вида и обема на осъществяваните дейности, материално-техническото и финансово състояние, капацитета и възможностите на отделните търговски дружества. А текстът, че тенденциите, водещи до трайно намаляване на приходите на лечебните заведения за болнична помощ, се компенсират с мерки за трайно намаляване на разходите, е неясен и дава възможност за множество различни тълкувания. „За момента приходите на държавните лечебни заведения се формират основно от закупуване от страна на НЗОК на предоставени от тях здравни дейности. Приходите от диагностични и лечебни дейности, за които Министерство на здравеопазването заплаща по нарочна методика и останалите приходи – от потребителски такси и платени здравни услуги, са незначителни и не надвишават 10% от приходите на повечето държавни лечебни заведения. При това процесът на „договаряне и закупуване“ на предлаганите от болниците медицински „услуги“ трудно може да бъде определен като „подчинен“ на пазарните правила – т. е. да се отчита качеството и търсенето на определени „услуги“. Следователно възможностите за повече или по-малко приходи се определят от начина, по който се администрира и разпределя финансовия ресурс в здравеопазването на национално ниво и по тази причина в незначителна степен позволява влияние от страна на болниците и техните ръководства“, посочват от Асоциацията на УБ.
„На всички участници в процеса е ясно, че тенденциите, водещи до трайно намаляване на приходите се определят от НЗОК и Министерство на здравеопазването. Като типичен пример за това е намалението на изделия и процедури, финансирани чрез чрез Методиката за субсидиране на лечебните заведения от МЗ за 2018 г., както и на изделията, заплащани от НЗОК с новия НРД. И в двата случая „тенденцията, водеща до трайно намаляване на приходите на лечебните заведения“ става факт в края на първото тримесечие – през април, като част от тях влизат в сила със задна дата. За какво планиране може да става дума при това положение?“, се посочва в писмото до д-р Дариткова.
От Асоциацията алармират, че заложеният „компенсаторен механизъм“ – „трайно намалени разходи за сметка на трайно намалени приходи“ въвлича системата в омагьосан кръг, който логично ще намери своето решение в закриване на част от дейността на болниците или до прекратяване на дейността на някои от лечебните заведения. „Свиването на разходите вече достига до размер, който не може да бъде преминат“, категорични са шефовете на родните клиники. Според тях, абсурден и неприложим е и текстът, с който се забранява, дори и при положителен текущ финансов резултат, извършване на непланирани разходи, както и забраната за нови договори, започването на програми или проекти, които не са предвидени в годишната бизнес-програмата на лечебните заведения.
„В раздел VІ. т. 24.5 като изрично условие за начисляване и изплащане на допълнителни възнаграждения е заложена липса на просрочени задължения. На първо място условието е в противоречие с трудовото законодателство и с договорките на колективното трудово договаряне. Условието ще засегне над 95% от държавните и общински болници и е сигурна предпоставка за текучество на кадри към частните структури, за които този Стандарт е „препоръчителен“. На второ място липсата на „просрочени задължения“ не е гаранция за високо качество на медицинските услуги, предоставяни от отделните лечебни заведения. Освен това с напускането на най-добрите специалисти ще падне и дейността. Разбира се, намаляването на дейността е абсолютна предпоставка за намаляване на разходите в държавните лечебни заведения, но официално дефинираната цел на настоящия стандарт е „постигане на добро финансово управление на лечебните заведения“, а не намаляване на дейността им или закриване на някои от тях“, заявяват в своето становище медиците и експертите. По думите им основната част от болниците вече са разработили и прилагат повечето от разписаните в Стандарта правила и процедури, далеч преди възникването на този документ.
