Финансовата конституция на здравния министър Кирил Ананиев за държавните болници отива на ремонт. Това обеща заместничката му Жени Начева пред депутати и медици по време на заседание на парламентарната здравна комисия. Начева трябваше да изслуша двучасови критики към документа.
Припомняме, единният финансов стандарт за управление на лечебните заведения разбуни съсловието, като най-много напрежение предизвикаха забраната болниците да формират просрочия, а директорите да дават допълнително материално стимулиране на медиците.
„Нямаме възражение, че дейността ни трябва да бъде контролирана, но се притесняваме, че това не е правилният начин“, заяви д-р Нели Савчева, председател на Асоциацията на областните болници. „Имаме доста различно виждане дали стандартът ще помогне на лечебните заведения да излязат от положението, в което се намират“, подкрепи я Момчил Мавров, представител на Асоциацията на университетските болници. Според него основните проблеми, които са довели болниците до тежкото финансово положение, в което се намират, са редица обективни фактори като финансирането по клинични пътеки без да се отчитат тежестта на всеки конкретен случай, както и нивото на компетентност, спазването на закона за обществeните поръчки, натиска на доставчиците, които изискват незабавни плащания. В същото време болниците получават парите си от касата с два месеца отлагане за някои консумативи и лекарства.
Общинските болници загинаха, областните не могат да покриват стандарта за нива на компетентност, да не говорим за дълговете, които акумулират университетските, счетоводството ли е най-големият проблем за това, попита зам.-председателят на парламента д-р Нигяр Джафер от ДПС. По думите й решението е в смяна на модела и отпадането на лимитите. От БСП също разкритикуваха реформите на Ананиев.
„Могат ли всички частни болници да поемат лекарите и сестрите, които ще отидат в тях, ако се намали възнаграждението им, кога ще се остойности медицинския труд, попита пък шефът на лекарския съюз д-р Венцислав Грозев.
„Целта ни не е да намаляваме възнаграждения, никога не сме имали предвид да се редуцират парите за това от касата, а за допълнителните материални стимули за труда, който не е съпоставим с предходна дейност“, отговори зам.-здравният министър. По думите й в 70-те държавни лечебни заведения, които са анализирали има редица разминавания и даде пример, че формират ДМС-тата към заплатите на персонала по 19 различни начина.
„Искаме да се види защо лекарстводена в една болница е различен от друга, да минимизираме порочните практики за консумативи, при търговете и т.н. Без подобни мерки дълговете на клиниките ще се увеличават прогресивно“, обясни Начева. Тя добави, че в момента просрочените задължения на 70-те болница са 155 млн. лева. Рекордьор е „Пирогов“ с 21 млн. лева просрочия, над 25 лечебни заведения имат над 1 млн. лв., а 13 от болниците са с под 1 млн. лева. Половината от държавните клиники пък нямали просрочия.
Председателят на БЛС обаче контрира, че на фона на 155 млн. лв. просрочени дългове, за последните две години и половина неразплатената надлимитна дейност на лечебните заведения е над 100 млн. лв. „Това е 2/3 от сумата на просрочията“, изтъкна д-р Грозев.
„Стандартът има за цел най-вече подобряване на финансовото управление на болниците, като това се случва на базата на принципи, в които залягат правила за отчетност, икономичност, адекватност, законосъобразност и други“, каза още Начева. Тя обеща да вземе под внимание забележките на лекарите и народните представители и най-спорните текстове във „финансовата конституция“ да бъдат прецизирани.
