Дълговете на болниците са точно 439 млн. лева към края на миналата година, съобщи здравният министър Кирил Ананиев. Спрямо края на 2016 г. нарастването с 22 млн. лв., или 5,25 %. Най-голям дял в общите задължения имат едноличните акционерни дружества – 245 млн. лева. Общият размер на просрочените задължения на всички лечебни заведения с над 50% държавно участие е 157 млн. лева, като нарастването спрямо 2016 г. е със 7 млн. лв., или 4,5%.
Към края на 2017 г. общите задължения на общинските болници възлизат на 98 млн. лева. В сравнение с 2016-а увеличението е с 6 млн. лв., или 6,12%. Просрочията възлизат на 43 млн. лв., което е с 1 млн. лв. повече спрямо 2016 г., или 2,3%.
Изпълнителната агенция по лекарствата пък вече ще може да издава забрана или ограничаване на износа на липсващи за българските пациенти медикаменти и за първи път ще бъде създадена информационна система, която ще следи движението на медикаментите, са предложенията на здравното ведомство за промени в Закона за лекарствата, които бяха приети единодушно от ресорната парламентарна комисия. Така, ако в рамките на един месец, дистрибутор откаже доставка в пет различни аптеки на даден продукт, то този медикамент директно ще бъде забраняван за реекспорт за определено време.
Промените предвиждат и по-високи санкции, при извършване на нерегламентирана търговия с медикаменти, включени в ограничителния списък. За търговците на дребно глобата е в размер от 10 000 до 20 000 лв. при първо нарушение и от 25 000 до 35 000 лв. при повторно нарушение , а при търговците на едро имуществената санкция е в размер на от 10 000 до 25 000 лв., при повторно нарушение – отнемане на разрешението за търговия на едро, като това ще става със заповед на ИАЛ. За всеки, който извърши износ на лекарствени продукти в нарушение на разпоредбите за реекспорт е предвидена глоба до 100 000 лева.
