121 са функциониращите общински болници у нас към края на миналата година, като в това число влизат 7 комплексни онкологични центъра, 9 специализирани болници за активно лечение на фтизиатрични заболявания, 11 центъра за психично здраве и 6 центъра за кожно-венерически заболявания. Общите им задължения са 100 млн. лв., а просрочията са за 44,178 млн. лв.
Близо 28,5 млн. лв. ще отпусне за дейности в тези болници здравното министерство по реда на Методиката за субсидиране на лечебните заведения за 2018 г., съобщиха от ведомството в отговор на днешния протест на 23 от общинските лечебници. Със сумата ще бъдат финансирани дейности по оказване на спешна медицинска помощ, дейности, попадащи извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, осъществявани от общинските лечебни заведения в труднодостъпни и/или отдалечени райони на страната; дейности, свързани с медицинската експертиза (ТЕЛК) и други. Броят на субсидираните лечебни заведения се очаква да надхвърли 100, т.е. над 83% от всички общински лечебни заведения на територията на страната.
Напомняме, че извън Методиката министерството няма право да отпуска целеви субсидии, защото това би попаднало в графа „нерегламентирана държавна помощ“, за което страната ни ще бъде санкционирана от Европейската комисия.
Общинските болници обаче настояват за допълнителни поне 30 млн. лева еднократна помощ за спасяването им от фалит, както и преразглеждане на цените на клиничните пътеки и по-ниски изисквания към тях в медицинските стандарти. Според Националното сдружение на общинските болници в България състоянието в сектора вече не може да се опише като опит за оцеляване, а като невъзможност за оцеляване. В същото време тези клиники покриват 150 общини, които се намират далеч от София и от големите областни центрове и осигуряват достъпно здравеопазване за над 2 млн. души. Днешният протест, при който работещите свалиха белите престилки за час, е подкрепен и от Българския лекарски съюз.
За да подпомогне общинските здравни структури в страната, МЗ изразява готовност за оказване на методологическа и експертна помощ за преструктурирането им, обясниха още от ведомството. Кметовете и общинските съвети ще бъдат запознати с мерките за оздравяване на държавните болници, за да ги ползват като отправна точка за оздравяване на изпадналите в тежко финансово състояние техни лечебни заведения. Окончателното решение за преструктуриране обаче е право на собственика – съответните общини.
Анализът, извършен от екипа на министър Ананиев, е базиран върху изследване потребностите на населението от здравни грижи и дейности на територията на всяка от 28-те области в страната, като са отчетени демографската структура на районите и картината на социалнозначимите заболявания на населението. На това основание МЗ категорично смята, че евентуално преобразуване на някои многопрофилни болници за активно лечение в диагностично-консултативни центрове, не би оказало негативно влияние върху достъпа на населението до медицинска помощ.
Успоредно с това, за да се гарантира достъпът до спешна медицинска помощ на българските граждани, МЗ, в изпълнение на големия инвестиционен проект за модернизация на спешната помощ, предвижда обновяването или изцяло новото изграждане на общо 237 филиала и центрове за спешна медицинска помощ.
Освен това, Министерството на здравеопазването напомня, че в рамките на преговорите за Националния рамков договор ще се преразгледат клиничните пътеки, по които работят общинските болници, като същевременно МЗ актуализира и медицинските стандарти. По този начин на общинските болници ще бъде дадена възможността да реализират своята дейност в условията на финансова стабилност и предвидимост.
В същото време синдикати и работодатели поискаха незабавна среща с ръководствата на Министерството на здравеопазването, Министерството на финансите и парламентарната здравна комисия. В обща декларация ръководствата на КНСБ, КТ Подкрепа, АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ настояват за спешно обсъждане на ефективни мерки за предотвратяване на ликвидацията на общинските болници в тежко финансово състояние и на приближаващия се крах в общинското здравеопазване.
В декларацията си организациите изразяват подкрепа за протеста на общинските болници под мотото „Спрете унищожаването на общинското здравеопазване!“. Те отбелязват, че общинските лечебници извършват над 1/5 от болничната дейност в страната, при това без редовно изплащане на заплатите и със задължения към доставчици на консумативи и външни услуги.
