Мораториумът върху лекарствата падна, да живее новият таен мораториум! Така може да се определи решение на Националния съвет за цени и реимбурсиране (НСЦР), взето на 28 декември 2017 г, с което голяма част от болните се лишават от достъп до животоспасяващи лекарства, а дори и малцината, които ще ги получават, ще трябва всеки път да ходят до няколко болници в София, Пловдив или Варна. Лекарите в останалите болници, в това число университетски, и всички Комплексни окнологични центрове, са лишени от правото да изписват и проследяват лечението на своите пациенти до края на 2020 година, алармираха от Центъра за защита правата в здравеопазването.
Така на практика Националният съвет за цени и реимбурсиране остави в сила мораториума за новите лекарства, и то не само за 2018, а до края на 2020 година. Облягайки се на поправка в Наредба 10, издадена през януари миналата година от тогавашния министър Петър Москов, НСРЦ определя, че всеки един от новите медикаменти ще се заплаща за около 20 пациенти годишно и само в избрани университетски болници в София, Пловдив и Варна. Отлагането е оправдано с необходимост да се направи „оценка на терапевтичната ефективност”, въпреки че всеки от препаратите има извършена оценка на здравните технологии и повечето от тях са отдавна регистрирани и прилагани в други държави.
Припомняме, в края на 2017 г., по предложение на НЗОК, след одобрението на министерството на здравеопазването, Министерският съвет внесе в Народното събрание проект на Закон за бюджета на НЗОК. В параграф 6 от преходните разпоредби се въвеждаше забрана за заплащане на лекарства, които до този момент не са били включени в листите на касата. По този начин пациентите бяха лишени от достъп до ново регистрирани в страната ни лекарства. Президентът наложи вето на този текст от закона, а парламентът го отхвърли. След протести на пациенти и огромен натиск и след телефонен разговор между премиера Бойко Борисов и лидера на БСП Корнелия Нинова, депутатите все пак отмениха мораториума.
Оказва се обаче, че той си остава. НСЦР не е публикувал тайнствените си решения, а само списъка със забранени за изписване лекарства. Ето и медикаментите, върху които на практика се въвежда вторичен мораториум:
- Nintedanib – предназначен за лечение на болни с идиопатична пулмонална фиброза и за втора линия терапия на някои видове недребноклетъчен рак на белите дробове. Първоначална регистрация – 2015 г.
- Pirfenidone – предназначен за лечение на болни с идиопатична пулмонална фиброза. Първоначална регистрация – 2011 г.
- Mepolizumab – предназначен за лечение на болни с астма и болни с грануломатозен васкулит с полиангиит. Първоначална регистрация – 2015 г.
- Vedolizumab – предназначен за лечение на болни с хроничен улцерозен колит и болни с болест на Крон. Първоначална регистрация – 2013 г.
- Obinutuzumab – предназначен за лечение на болни с хронична лимфоцитна левкемия и втора линия на болни с фоликуларен лимфом. Първоначална регистрация – 2013 г.
- Ponatinib – предназначен за лечение на болни с хронична миелоидна левкемия с позитивна филаделфийска хромозома и болни с остра лимфобластна левкемия. Първоначална регистрация – 2012 г.
- Regorafenib – предназначен за лечение на болни с метастатичен колоректален карцином и болни с неоперабилни стромални тумори на стомашно-чревния тракт. Първоначална регистрация – 2015 г.
- Olaratumab – предназначен за лечение на болни с неоперабилни мекотъканни саркоми. Първоначална регистрация – 2016 г.
- Blinatumomab – предназначен за лечение втора линия на болни с хронична миелоидна левкемия отрицателна Филаделфийска хромозома и болни с остра лимфобластна левкемия. Първоначална регистрация – 2014 г.
- Nivolumab – предназначен за лечение на болни с меланома в това число и с метастази, болни с бъбречно-клетъчен карцином и болни със сквамозен недребноклетъчен рак на белия дроб. Първоначална регистрация – 2005 г.
- Palbociclib – предназначен за лечение на болни с Естроген позитивен, ХЕР-2 негативен рак на гърдата. Първоначална регистрация – 2015 г.
- Venetoclax – предназначен за лечение на болни с хронична лимфоидна левкемия. Първоначална регистрация – 2015 г. По-късно днес от здравното министерство заявиха, че това не е нов мораториум и че нито един нуждаещ се от иновативно лекарство пациент няма да бъде ощетен. Всъщност ведомството чинно повтаряше същото твърдение и докато забраната за финансиране на нови терапии беше факт. От МЗ обясниха, че болните ще получават най-подходящото лечение в определените клиники, което ще позволи и най-точно отчитане на ефекта от приложените иновативни лекарства без риск за здравето им.
„Министерството на здравеопазването припомня, че с поправки от януари 2017 г. в Наредбата за цените на лекарствените продукти е въведено изискването за проследяване ефекта от терапията с лекарства, които за пръв път се включват в Позитивния лекарствен списък (ПЛС). Това изискване се отнася за иновативни продукти, за които не са представени доказателства за терапевтична ефективност и/или съотношението разход-резултат е неефективно. Липса на терапевтична ефективност означава, че за лекарствения продукт не са налице данни при прилагането му в реалната медицинска практика“, посочват от МЗ.Болниците, които ще работят с новите лекарства и ще проследяват ефекта от терапията с тях, трябва да бъдат университетски и в тях да има кадрово и апаратурно обезпечени структури по профила на съответното заболяване. Касае се за високотехнологични иновативни лекарствени продукти, които по данните на фармафирмите са предназначени за много малък кръг пациенти, от порядъка на 10-15 души. Ето защо сред лечебните заведения не попадат комплексните онкологични центрове, обясняват още от ведомството.
