59 % от внесените у нас лекарства изнасят обратно към Европейския съюз. До този извод са стигнали пациентски и неправителствени организации, които за пореден път сигнализираха за проблема с нелегалния реекспорт на медикаменти. Данните са на Сдружението за развитие на българското здравеопазване, които са поискана информация от НАП, НСИ, Агенция Митници и Изпълнителната агенция по лекарствата. Според председателя на Сдружението Живка Бояджиева, интересите на пациентите не са защитени максимално заради законови пропуски, както и заради липсата на координацията между институциите. „В ИАЛ всяка една фирма, която иска да изнася лекарства от България, трябва да го декларира предварително. В момента тези фирми, които са го декларирали, са 30, а в НАП са се декларирали 100 компании“, даде пример тя.
„Проблемът с липсата на лекарства е от години, но в последните две стана много сериозен“, заяви председателят на Асоциация Хипофиза Ваня Добрева. Тя показа справка от здравната каса за 15 медикамента за периода от януари до септември миналата година, от която става ясно, че има драстично разминаване между броя на опаковки по заверени протоколи и броя платени от фонда опаковки. При някои медикаменти, сред които такива, прилагани при трансплантирани пациенти, разликата е над 100 пъти. В отговор обаче НЗОК обяви, че данните са обобщени неправилно и са манипулирани, за да дезинформират обществеността.
Според представителите на пациентските организации реалният размер на паралелния износ у нас е близо 1,5 млрд. лв. или далеч над обявяваните от прокуратурата и здравното министерство 400 милиона лева.
„Много бихме искали да разберем колко аптеки са глобени за това, че препродават обрано на дистрибуторите, което е незаконно. Освен това поне 2/3 от фирмите, които изнасят медикаменти, не са декларирали това в ИАЛ, но не са били глобени. Никой в момента не следи какво се случва в този бранш, фирмите са оставени да изнасят абсолютно на воля“, заяви още Добрева. Според нея предлаганото решение на проблема с износа на лекарства чрез създаване на списък на медикаменти, забранени за реекспорт, няма да доведе до резултат в България. „Решение може да се търси чрез плащането на отстъпките директно на касата, както и създаване на модел на двойно ценообразуване, който се прилага в Испания, където също цените на лекарствата са ниски. Това означава, че търговецът на едро сключва два договора с притежателя на разрешение за употреба – единият за тези медикаменти, които се реимбурсират от НЗОК, а другият за продуктите, които се реализират на свободния пазар“, обясни тя.
Според председателя на Центъра за защита правата в здравеопазването д-р Стойчо Кацаров, в момента сме свидетели на имитация на мерки срещу нелегалния износ, а в лекарствената политика цари пълна какафония.
От здравното министерство също отговориха на нападките, като обясниха, че през 2017 г. в ИАЛ са постъпили уведомления за износ от 36 търговеца на едро с лекарствени продукти. Извършени са 480 проверки на търговци на едро и дребно. Приключилите в рамките на 2017 г. наказателни производства са 50. Извършват се и чести проверки на основните дистрибутори за аптечния пазар. Установени са 8 случая на продажби от аптека към търговци на едро и за тях са образувани двустранни административнонаказателни производства. При непредставяне на достъп до софтуера за продажби и фактури, които често и не се съхраняват в аптеките, органите на ИАЛ налагат санкция от 500 лв. или 1000лв. за неизпълнение на разпореждане. Поради това е създадена организация тези проверки да се извършват от съвместни екипи на ИАЛ, НАП и ГДБОП като през месец декември са проверени 30 аптеки, 4 търговци на едро с лекарствени продукти и 3 болници, съобщиха още от пресцентъра на МЗ. Според информацията на ведомството, при няколко проверки, извършени съвместно с НАП, са констатирани многократно заявени по-големи количества от реално изнесените лекарствени продукти.
