Предимно млади хора между 20 и 40-годишна възраст страдат от множествена склероза, което освен всичко друго ги поставя в тотална социална изолация, алармира проф. Лъчезар Трайков, ръководител на катедрата по неврология в МУ-София и ръководител на отделение в Клиниката по неврология в УМБАЛ „Александровска“. По думите му МС е заболяване, което често е неразбрано и непознато сред обществото.
Около 2,5 милиона души по света страдат от МС, в България болните са около 4000, като жените се разболяват два пъти по-често от мъжете. Множествената склероза е хронично заболяване на централната нервна система, при което имунната системата атакува миелинова обвивка на мозъка, гръбначния мозък и оптичните нерви, причинявайки възпаление и необратими увреждания. Разрушаването на миелиновата обвивка на нервите води до нарушаване в проводимостта на нервния импулс, което предизвиква множество симптоми, и може да причини инвалидизация. Най-честите прояви на заболяването са умора, загуба на ориентация, проблеми със зрението, спастичност, проблеми с отделителната система и когнитивни нарушения (между 40 и 70% от пациентите). Съпътстващите симптоми обаче са много повече, като при всеки пациент те се проявяват с различна сила, обясни проф. Трайков. Той предупреди, че симптомите оказват влияние върху начина на живот на пациентите като променят не само ежедневието им, но и това как те възприемат социалните връзки, ежедневните ситуации и водят до реакции, различни от очакваните. Това, което е малко известно е, обаче, че болестта рефлектира по почти същия начин върху близките на болните от МС или тези, които се грижат за тях.
Неотдавнашно проучване, проведено от фармацевтичния гигант Рош сред сред 1727 души с МС и 1751 техни близки в Канада, Италия, Франция, Германия, Испания, Великобритания потвърди, че 96% от пациентите с множествена склероза не могат да присъстват на различни нормални социални събития като рождени дни или на почивка заради болестта си. 44% от всички диагностицирани не правят дългосрочни планове за бъдещето, а 43% не се решават на социално обвързване, тъй като не могат да предвидят развитието на болестта. 86% от болните, казват че биха искали помощ при изпълнение на домашните си задължения като готвене, почистване в случаите, в които не се чувстват добре.
Цифрите, отнасящи се за близките и партньорите на пациентите, са показателни за ефекта, който МС има върху обществото като цяло. 91% от тях споделят, че не присъстват на социални събития, поради необходимостта да се грижат за пациента. 40% са потвърдили, че болестта е оказала влияние върху емоционалните им отношения с техните партньори, а всеки трети ограничава умишлено социалните си връзки, защото не е сигурен как близкият му с МС би се почувствал. 83% от партньорите заявяват, че казват че биха искали помощ при изпълнение на домашните си задължения.
Промяна в работния режим пък се налага средно 7 месеца след поставяне на диагнозата. 25% от болните напускат работа в рамките на този период, а 10% от близките на пациенти с МС се отказват от професията си, за да се грижат за тях.
Тези аспекти също влияят на цената, която обществото и държавата заплащат, категоричен беше проф. Трайков. Според направени изследвания, общите годишни непреки разходи, свързани със загуба на производителността, е приблизително 16 000 евро на човек, диагностициран с МС. Загубата е почти двойна – 31 000 евро, за всеки близък на пациент, отдал се на грижи за болния си роднина. „Диагностиката, лечението и рехабилитацията на пациенти с МС е важно не само за тях, но и за обществото като цяло. Нетрудоспособността и липсата на социалните контакти са много по-значими дори и във финансово отношение от инвестицията в съвременни терапии или болнична грижа. Затова новите лечения и информираността на пациентите и техните близки трябва да е приоритет и на лекарите, и на институциите“, заяви проф. Лъчезар Трайков. По думите му новите терапии „приспиват“ заболяването при над 40 % от пациентите с МС, а вече има и лекарства, които спират атрофията на мозъка. „Голяма надежда дават и молекули, които скоро ще влязат в клиничната практика. В момента в България болните имат достъп до почти всички модерни терапии“, добави медикът.
