Хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) е сред най-разпространените хронични заболявания при хората над 40 години и една от водещите причини за смъртност. У нас всеки десети възрастен е с ХОББ, но въпреки това, болестта често остава неразпозната и хората приемат първоначалните симптоми като пушаческата кашлица за нормални.
До 2020 г. се очаква ХОББ да бъде на трето място сред най-честите причини за смърт сред хората (след сърдечния инфаркт и мозъчния инсулт) и петата по значимост след исхемична болест на сърцето, депресивните състояния, транспортните катастрофи и мозъчно-съдовите болести.
Издайническите симптоми са хроничната кашлица със или без отделяне на храчки, затруднено дишане, намален физически капацитет и лесна умора, влошено качество на живот. Диагнозата се потвърждава чрез функционално изследване на дишането, наречено спирометрия. С този тест се измерва белодробната функция, включително какво количество и колко бързо човек може да издиша въздуха от белите си дробове.
Основните рискови фактори са тютюнопушенето и мръсният въздух. Смята се, че трима от всеки 20 пушачи, които пушат по една кутия на ден, или един на всеки четирима с дневна доза от 40 цигари, развиват ХОББ. Белият дроб расте до 25-ата година на човека, след което започва да губи по малка част от функцията си. Здравият бял дроб има разгърната площ 120 кв. м – колкото тенис корт, но ХОББ може да го „свие“ до размерите на боксов ринг. При здрави непушачи след 25-годишна възраст започва спад в белодробната функция, който е 25 мл средно годишно, но пушачите губят двойно повече от функцията на този орган. Пушилите повече от 20 години развиват необратими изменения на дихателните пътища, но въпреки това, ако болен пушач (без да е развил ХОББ), спре да пуши на 40 години, може да прибави 9 години към живота си, ако спре цигарите на 50-годишна възраст, „печели“ само 6 години.
Специалистите от Клиника по пропедевтика на вътрешните болести в УМБАЛ „Александровска“ имат готова програма за популяризиране на новостите в лечението на ХОББ в различни райони на страната, съобщи началникът й проф. Огнян Георгиев. Те предвиждат обучения на джипита, пулмолози в доболничната помощ, специалисти в училищата и детските градини, и на професионалисти по здравни грижи, като част от инициативите на новосъздадената Фондация „Наука и здраве”. Тази идея е продиктувана от социалната и здравната тежест на заболяването и недостатъчния брой планови прегледи при пулмолог – само два годишно, обясни той.
През следващата година ще продължи и Националната информационна кампания „Дишам свободно“, съобщи Диана Хаджиангелова, председател на Асоциацията на българите боледуващи от астма (АББА). Тя се осъществява в партньорство с Българското дружество по белодробни болести, Фондация „Наука и здраве” и УМБАЛ „Александровска“. По думите на Хаджиангелова сред приоритетите на асоциацията през 2018 г. ще е застъпничеството и работата с Европейския пациентски форум в контекста на българското председателство на ЕС, работата с институциите и медицинските специалисти в посока приемане и реализиране на Националната програма за Хроничните незаразни заболявания, която да гарантира ранната им диагностика и адекватната превенция.
АББА продължава преговорите и по осигуряване на напълно безплатно лечение от здравната каса за всички пациенти с ХОББ, както и за поемане от страна на НЗОК на домашната кислородотерапия.
