Девет от десет пациента със сърдечен арест изобщо не стигат до болница, алармира д-р Васил Трайков, председател на Сдружението по кардиостимулация и електрофизиология в България по време на кръгла маса по проблемите на първичната и вторичната профилактика на рисковите пациенти за внезапна сърдечна смърт и за повторен сърдечен арест. В дискусията участваха водещите кардиолози в България и зам.-здравните министри д-р Мирослав Ненков и магистър-фармацевт Лидия Нейчева.
„Имплантируемите устройства наистина играят централна роля във вторичната превенция на внезапната сърдечна смърт, но трябва да помислим и за първичната профилактика. Това е цял континиум от действия, който включва системата на Спешна помощ, на институциите, участие на случайни минувачи, на немедицински персонал, обучение на този немедицински персонал да оказва първа помощ на пациенти със сърдечен арест, инсталиране на външни дефибрилатори на обществени места, които биха могли да се използват за съживяването на тези девет пациента, които по статистика в момента за съжаление загиват и изобщо не могат да се доберат до лечение“, посочи д-р Трайков.
„В световен мащаб има около три милиона случаи на внезапна сърдечна смърт на година с преживяемост под 1%. В САЩ случаите на ВСС са около 450 000, за Европа – 400 000. За да изясним значимостта на проблема, трябва да отбележим, че общо случаите на знакови заболявания на съвремието като инсулт, рак на белия дроб, рак на гърдата и СПИН едва достигат броя на пациентите, които загиват от внезапна сърдечна смърт. Ето защо този проблем се очертава като убиец №1 сред незаразните заболявания в света”, обясни доц. Ивайло Кожухаров, началник отделение Кардиостимулация в Националната кардиологична болница. По думите му 80% от случаите на ВСС възниква при хора с коронарна болест на сърцето. Основният метод за превенция на внезапната сърдечна смърт е имплантирането на кардиовертер-дефибрилатор. Проучвания показват, че тези устройства намаляват с 30 до 40% смъртността от ритъмни нарушения и общата сърдечна смъртност. „Днес в Европа те се имплантират на 500 пациенти на милион население, а в САЩ – на близо 1000 пациенти на милион население. В България обаче се имплантират едва 20 – 25 устройства на година“, съобщи доц. Кожухаров.
Проблемът е, че здравната каса покрива частично цената тези устройства, алармираха кардиолозите. НЗОК дава 6000 лв., а имплантът струва между 14 000 и 20 000 лева. „Нещата при нас са катастрофални. Последни сме в Европа по имплантиране на кардиовертер-дефибрилатори, защото пациентите трябва да си ги доплащат. А в цяла Европа, дори и във всички балкански държави тези устройства са безплатни за пациентите”, коментира доц. Кожухаров.
Министерството на здравеопазването ще съдейства да започне пълното реимбурсиране на кардиовертер-дефибрилаторите за най-рисковите пациенти, вече преживели един сърдечен арест, обеща д-р Мирослав Ненков. Той обаче поиска обосновано становище за това за колко пациенти на година ще са необходими такива устройства, както и гаранции, че няма да се спекулира с поставянето на ненужни устройства. Зам.-министър Ненков поиска обучители от гилдията за това как да се разпознава ВСС, които да преподават в новата структура за обучение на екипите на Спешна помощ.
Зам.-министър Лидия Нейчева пък обясни, че с предлагането на кардиовертер-дефибрилатори на централизираната онлайн платформа за търгове, цените им ще паднат значително. Тя се съгласи, че е страшно много българските пациенти да доплащат 48% от цената на медицинските изделия. „Ще положим усилия да стартираме пълната реимбурсация на кардиовертер-дефибрилаторите за вторична профилактика на внезапната сърдечна смърт”, заяви Нейчева.
