Министерството на здравеопазването (МЗ) ще поръчва освен лекарствата и медицинските изделия за болниците, съобщи заместник-министър Лидия Нейчева при откриването на кръгла маса „Корупционни рискове при доставката и употребата на медицински изделия“, организирана от Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (ЦППКОП) към МС.
Това ще става чрез електронна платформа, която ще бъде изградена по модела на тази за лекарствата. „Това обаче ще отнеме повече време, тъй като видовете медицински изделия са много и първо трябва да се направи регистър“, обясни Нейчева. По думите й целта е ведомството да постигне пределна цена за всеки вид имплант, стент, леща, става, пирон, бинт, шина и т.н., над която лечебните заведения няма да могат да купуват изделията. Ще могат обаче допълнително да договарят по-ниски цени.
„Това е единствената регулация, която е възможна“, подчерта зам.-здравният министър. В момента всяка фирма у нас сама решава на какви цени да продава медицинските изделия и никой в държавата няма никаква представа как е формирана тя. Държавните болниците са длъжни да обявяват обществени поръчки за тях, но не и частните. Все още съществува и практиката медицинските изделия да се продават директно от лекарите.
Все още не е ясно и кога ще стартира електронният търг за лекарствата, посочи още Нейчева. По думите й тестовете на системата продължават, но дори и да има проблем с пускането на платформата, здравното ведомство ще обяви централизирана поръчка по стандартния начин. „Ще задължим и частните болници да участват в търга за онкомедикаменти“, обяви Лидия Нейчева.
Корупцията е основен проблем на здравеопазването, а българската система е особено благоприятна среда за нея, смятат от Центъра за превенция и противодействие на организираната престъпност. Не стана ясно обаче как точно бившото БОРКОР ще се бори с този проблем. „Рискът от корупция е изключително висок специално при медицински изделия поради редица причини, в световен мащаб годишно печалбата на този сектор е 315 млрд. долара, а в ЕС 96 млрд. евро“, посочи Биляна Иванова, експерт в ЦППКОП. Според нея това е предпоставка за огромното влияние и лобизъм.
Все пак редица европейски държави вече предприемат законодателни промени, като създаването на регистри на медицинските изделия, въвеждане на единни идентификационни кодове, така че всеки имплант да може да бъде проследен и оценка на здравните технология, за да се прецени кои изделия да се плащат с обществени средства.
