Лекарските заплати са енигма и затова разработването на нов модел на заплащане на труда в здравеопазването е абсолютно необходимо. Трябва да има ясен регламент, а не както е сега – в някои болниците заплатите са мизерни, в други пък са прекомерно високи. Това заяви здравният министър проф. Никола Петров, който днес представи приоритетите на управляващите в сектор „Здравеопазване“. Проф. Петров обаче засега не даде решение, не обясни какъв ще е новият модел на заплащане на лекарите, така че този въпрос ще продължи да си е все толкова енигматичен. „Работна група ще мисли по промяната на финансирането, но по какъв механизъм ще се включи трудът на медиците в цената на клиничните пътеки все още не сме избрали“, коментира министърът. По думите му още по-тревожен е въпросът със заплащането на медицинските сестри, като проф. Петров дори обвърза напрежението между пациенти и здравни работници именно с ниското заплащане.
До края на годината обаче ще е готов друг нов модел – този за управление на държавните болници. За бъдеще време е планирана смяната на клиничните пътеки с диагностично-свързани групи. „Ще започнем с пилотно въвеждане на системата на ДСГ в няколко лечебни заведения“, уточни проф. Петров. На първо време настоящите клинични пътеки ще бъдат ревизирани, така че някои от тях да могат да преминат в извънболничната помощ.
Най-рано за 2019 г. се отлага и идеята за селективно договаряне с болниците или с други думи здравната каса да има право да избира клиниките, с които работи, и да плаща само на тези, които предлагат доказано високо качество на медицинската услуга. „За да стане това обаче трябва първо да изготвим критерии за качество и оценка“, подчерта министърът. Той обаче допълни, че се надява догодина бюджетът за здраве да е такъв, че на лечебните заведения да не им се налага да работят в условията на лимити.
За още по-далечно бъдеще пък се отлага демонополизацията на НЗОК. За този управленски мандат е предвиден единствено обществен дебат, както и „проиграването“ на всички възможни сценарии при промяна на здравно-осигурителния модел. Предвидени са обаче бонуси за редовните платци. „Не можем да си позволим да предложим на хората нещо, което може да ги остави без лечение, а здравните им вноски да потънат някъде“, коментира проф. Николай Петров. Той обеща, че до началото на 2019 г. България най-после ще има електронно здравеопазване, а МЗ, НЗОК, НОИ, НАП и изпълнителите на медицинска помощ да бъдат свързани в единна информационна система.
„Националната здравна карта ни трябва, за да определим от колко болници имат нужда в даден регион. Днес могат да са 5-8, утре могат да станат 80 и няма министър, който може да не разреши отварянето им, но ние сме 7 милиона, има ли нужда от нови болници“, заяви още проф. Петров. Припомняме, по-рано днес в Държавен вестник беше публикувана здравната карта, изготвена от бившия министър д-р Петър Москов и отменена от 3-членен състав на ВАС. „Съобразихме се с мотивите на магистратите, които казаха, че НЗК е нормативен документ и трябва да бъде публикувана в Държавен вестник. Е, направихме го. Ако 5-членният състав на ВАС я отмени окончателно, ще я приеме отново“, коментира действията на екипа си проф. Петров. Според него обаче и сегашната върши добра работа.
Здравният министър хареса още нещо, оставено му в наследство от Москов, но окончателно отменено от ВАС – пръстовите отпечатъци. „Че какво им беше на пръстовите отпечатъци, искате ли да поспорим за това дали са били лошо и добро нещо? Те бяха мярка за контрол, а аз харесвам да има контрол“, заяви здравният министър. По думите му в момента нито МЗ, нито касата знаят дали някой не се опитва да измами или да източва системата. Но се закани, че всеки, който бъде спипан, ще стане клиент на прокуратурата. И даде пример с установени нередности в управлението на Националния център по трансфузионна хематология. „Затова пращам одитния доклад в прокуратурата“, добави проф. Петров.
По отношение на лекарствената политика властта смята да отдели заплащането на медикаментите за редки болести в специален фонд. „Още не сме решили дали този фонд ще е към касата или към МЗ, но със сигурност парите в него ще са от здравни вноски и само ако не достигат ще се добавят средства от бюджета“, обясни министърът. Аптечна карта, прогенерична политика, регистър на медицинските изделия и усъвършенстване на модела за реимбурсация и ценообразуване на лекарствата са сред другите приоритети на този екип на здравното ведомство.
Друг акцент в управленската програма е повече програми за профилактика и въвеждане на комбинирани социално-здравни грижи.
