Двама бивши здравни министри се скараха във фейсбук

Илко Семерджиев обвини Стефан Константинов, че си и е купил поста, като се е подписал за изземването на 2 млрд. лева от НЗОК и прехвърлянето им в държавния бюджет през 2010

1833
фейсбук
Д-р Илко Семерджиев

Скандал между двама бивши министри на здравеопазването избухна във фейсбук. Кавгата между Стефан Константинов и Илко Семерджиев започва, след като последният обявява, че колегата му си е купил министерския пост с „подпис под договор за прехвърляне на големия резерв на НЗОК в размер на 2 млрд. лв. към държавния бюджет“. Това е станало дни след като на 6 октомври 2010 г. Константинов полага клетва в Народното събрание.

 „Нито имаше това формално право, нито морално, но… Сега прикриват и мюрето, и мераклията, а те си имат имена, в държавата уж има прокуратура, а лекарите уж са част от несъществуващото гражданско общество. Пациентите пострадаха, но пък с пасивността си не е като да не са си го заслужили“, пише Илко Семерджиев.

Твърденията му предизвикаха острата реакция на Стефан Константинов, който прекъсна отпуската си, за да опровергае „клеветите“ срещу себе си. В резултат на това той публикува дълъг пост на страницата си във фейсбук, в който пита колегата си дали паметта не му изневерява и дали ненавистта към честните хора не замъглявала разсъдъка му.

Ето какво написа Стефан Константинов:

„Отпускарски съм се подложил на информационно-компютърна диета и не следя особено социалните мрежи. Но научих, че политически разноцветният ексминистър Семерджиев е пуснал коментар, който ме засяга. Получих го като скрийншот, защото явно предвидливо достъпът ми до страницата е бил блокиран, да не мога да отговоря. Та за това ще го направя тук.

Скъпи Илко Семерджиев, не знам дали паметта не ти изневерява, или ненавистта към честните хора замъглява разсъдъка ти, но никакво „купуване“ на министерски пост не е имало. Поне не при мен, не в този кабинет. Както си отбелязал, вече бях на поста, макар и от няколко дни. И не аз бях инициатор.

Историята с прехвърления „голям“ резерв съм я разказвал на живо по медиите, но да претоплим манджата. Това е акт, станал факт с решение на Народното събрание, отвъд правомощията на който и да е министър. А до него се стигна след настойчивото искане на председателя на УС на БЛС – тогава д-р Цветан Райчинов и с охотата на министерство на финансите. Те си знаят защо. Да, същият д-р Райчинов, за когото ти агитираше и публично подкрепи на изборния събор на БЛС в Плевен 2012г., без да си лекар по медицина и с формално право да участваш в подобен форум. Интересно защо тогава не беше разочарован от факта, че твоето протеже е подписало подобен документ? Аз знам защо, ти също знаеш – болезнени амбиции и любов към интригата.

Да, аз също съм подписал споразумението (без всякаква правна стойност между другото). След многочасови кандърми и след като много други го подписаха. Ако ти стиска – напиши им имената. Аз си го пазя оригинала, мога да ти ги припомня, стига да ме отблокираш. Да, това споразумение беше грешка. Многократно съм имал възможността да го кажа, да споря, дори да се карам с хората над мен. Да, това не променя факта, че нося някаква съвместна отговорност с всички подписали го и направили закон. Можех да подам оставка след 2-3 дни на поста, което със сигурност щеше да зарадва илковците, винаги готови за министерското кресло. Но не го направих и честно казано – не съжалявам. Защото нищо нямаше да се промени, поне не към добро.

Между другото, оттогава мина доста време. Смениха се много правителства, в различни формати. Различни партии управляваха и имаха мнозинства в парламента. Даже ти повтори тур в министерството, вярно доста кратък и злощастен. Ако всички бяха толкова възмутени, досега имаше хиляда възможности виртуалните пари да бъдат върнати в НЗОК, което не трябва да е особен проблем в държава, отчитаща излишък в бюджета. Ама ей на, не става. Та уж голяма грешка, пък никой не я поправя вече седма година…

И накрая за прокуратурата. Доста смешно е неин клиент, сдобил се с правото да е свободен още като министър срещу ежедневна подписка, да отправя подобни вопли. Същото като за морала – не си спомням някой от хората, с които съм работил да се е оплакал от заплахи за разправа за това, че не назначава мой човек на даден пост. Затова съм много, ама много спокоен и за прокуратура, и за всякакви инстанции. А ти как си?“

СПОДЕЛИ