Учени от Йейлския университет обявиха, че са намерили решение чрез използването на наночастици да повлияят на един от най-големите рискове при трансплантация на орган – неговото отхвърляне от организма. За предотвратяването на тази опасност са необходими специални медикаменти, които помагат за приемане на органа, но рискът от отхвърляне продължава да бъде твърде голям. Новата система, разработена от учените, използва наночастици, чрез които се доставят малки количества специален медикамент siRNA в кръвта на пациента. Така белите кръвни телца спират да атакуват органа като чужд и практически той става „невидим“ за организма.
Действието на медикамента siRNA трае до шест седмици, а не няколко дни като сегашните имуносупресори, а това дава повече време на органа да бъде приет от организма. Методът не гарантира приемане на трансплантирания орган на 100%, но значително намалява риска от отхвърляне. Освен това намалява реакцията на тялото срещу органа и я прави по-лесно контролируема.
Наночастиците могат да се персонализират за постигане на определен ефект и регулиране на количеството медикамент, като също са специфични за конкретния орган, което означава, че белите кръвни телца ще функционират нормално срещу други проблеми в тялото. На теория, това откритие отваря вратата и за изкуствени органи, които са единственото решение на острия недостиг на органи за трансплантация. Разработката на учените е още в начална фаза, а следващата стъпка е реалното ѝ приложение при бъбречни трансплантации.
