Фармацевтичните компании са спонсорирали българските лекари, болници, здравни организаци и медицниски дружества с 21 млн. лева през 2015 г. Други 150 млн. лева е наляла индустрията в лечебните заведения за клинични проучвания.
Това стана ясно вчера, след като за първи път 22-те компании, които членуват в Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (ARPharM) у нас оповестиха публично средствата, с които са подпомогнали лекарското съсловие.
Отчетите показват, че най-много пари от индустрията през миналата година е получило Българското дружество по ревматология. Седем от компаниите са инвестирали в него общо над 320 000 лева. Отделно всеки един от малкото на брой такива специалисти – около 100, е получил индивидуална „помощ“ в размер между 1000 и 10 000 лева. Сред най-богатите дрежуства е и това на специалистите по белодробни болести, което е спонсорирано с 293 000 лева от 5 фирми. Сдружението на хематолозите пък се нарежда на трето място с 253 000 лева, преведени от шест компании. Сред заможните организации се нареждат и тези на онколозите и кардиолозите. Има известна логика в големите инвестиции на индустрията точно в тези специалности, тъй като това са и областите, в които има най-много иновативни лекарства. Не така стои обаче въпросът с други дружества, които на фона на своите колеги ревматолози буквално мизерстват. Например Българската педиатрична асоциация е получила 16 000 лева, а най-бедни се оказват анестезиолозите, които са били подпомогнати с едва 2000 лева.
Задължението фирмите да повдигнат завесата за финансовите си отношения с медицинта важи не само за България, но и за всички страни-членки на ЕС. Въпросът е дали това е достатъчно или спонсорството трябва да се ограничи, както направи от началото на тази година една от водещите световни компании „ГлаксоСмит Клайн“. От Глаксо обявиха на сайта си, че спират плащанията си към външни лектори – медицински специалисти, които говорят за техните лекарства с рецепта или ваксини, включително и към лица, които могат да предписват или да влияят върху предписването. „От януари 2016 г. GSK престава да осигурява и финансова подкрепа директно на отделните медицински специалисти за участие в конгреси. Тези промени изпреварват текущите кодекси в отрасъла и следователно изпреварват и другите в отрасъла“, съобщават от компанията.
Спонсорството на различни здравни организации, хонорари за консултации, покриването на билети, хотели и такси за участие в научни форуми са най-честите форми, под които лекарите са получавали пари от фармабизнеса, показват отчетите.
До 17 000 лева стигат средствата, които една компания е инвестирала в един лекар през миналата година. Това обаче са само най-тлъстите хонорари, средната стойност на спонсорството е от 1000 до 4000 лева. Парите са давани за пътувания за научни конгреси и хонорари. Освен индивидуално оповестените стойности обаче, има и много лекари, които са предпочели да останат анонимни. Така например Новартис са дали 1.7 млн. лв. на 3104 медици, от тези пари 687 хил. лв. са били за хонорари. „Новонордиск“ са инвестирали 1 млн. в 600 лекари, като основната част е била за пътувания и регистрации – 800 хил., а останалите за хонорари. „Астра Зенека“ е дала 307 442 лв. на 302 лекари, а „Рош“ 709 хил. на 175 души, които са поискали да останат анонимни.
С това обаче финансирането на медиците не се изчерпва. Едно съществено перо формират средствата, които компаниите дават на медицинските дружества или на клиники. Обикновено тези пари са в перото спонсорство, а зад тях седи финансирането на някакъв проект със социална значимост. Така например за миналата година „Новартис“ са дали на Българския лекарски съюз (БЛС) 65 хил. лв., който общо е получил 130 000 лева през 2015 г.
Същата компания е наляла 120 хил. лв. в Българското медицинско дружество по хематология и други 54 хил. лв. в дружеството по белодробни болести. Като цяло тя се оказва един от най-щедрите спонсори и за клиники – МБАЛ „Св. Марина“ във Варна е получила 95 хил. лв., а СБАЛХЗ – 259 000 лева. 51 000 лева са преведни и на Александровска болница.
„Новартис“ не е единственият щедър дарител на неправителствените и търговски организации. Така например Рош е дала 43.7 хил. лв. на Дружеството по ревматология, 48 хил. на дружеството по хематология, 37 хил. на дружеството по белодробни болести, 241 хил. на лаборатория „Цибалаб“ и т.н. „Глаксо“ е избрала да инвестира също в дружеството по белодробни болести – 138 хил. лв., както и 83 хил. лв. в сдружението за превантивна медицина, още 40 хил. в дружеството по иновативна медицина и т.н. От „Амджен“ са подкрепили Българското нефрологично дружество с 51 800 лева и дружеството по интервенционална кардиология с 30 000 лв. „Санофи“ е спонсирирала Българското дружество по неврология с 43 000 лв., съсловната организация на джипитата с 30 500 лева и фармацевтичният съюс със 17 000 лева.
Индустрията помага не само на българските доктори. На 111 млн. лири са възлизали плащанията от фармацевтичните компании към лекарите за 2015 г. в Англия. Това обяви Файненшъл Таймс. Сумите се разкриват за първи път тази година и във Великобритания.
Средствата са отишли основно за консултации, образование и конференции. „Астра Зенека“ е била компанията, която е дала най-много пари – £42млн., като най-високият хонорар е бил £98,000. Освен парите на лекарите, фармабизнесът в Англия е инвестирал и 229 млн. лири в научноизследователска дейност.
