Състоянието на болничното хранене в нашите здравни заведения е на изключително ниско ниво. За това алармира председателят на Българското дружество по хранене и диететика проф. Божидар Попов пред БТА. „Реално в болниците се отделят главно средства за консумативи и медикаменти и едва ли не болничното хранене остава на много заден план, а то е изключително важно – това е един подценен проблем“, категоричен е проф. Попов. По думите му, не може пациентите да излизат от болницата и да си купуват закуски и сандвичи, което се прави масово.
Какво ядем в клиниките всъщност зависи от средствата, които болницата трябва да отделя, а лечебното хранене е доста по-скъпо от здравословното хранене, подчерта експертът. Според него то понякога изисква по-специална технология, по-специални продукти, по-изчистени от някои съставки, които са за определени заболявания. Това изисква специалист по хранене, който да дава конкретна диета за даден човек и за кратко време. „Доказано е, че един болен, ако бъде „хванат“ от вещ диетолог-специалист се възстановява и оздравява много по-бързо, ако му се прилагат тези съвременни индивидуални подходи“, смята проф. Попов.
Експертът е категоричен, че е много погрешно, ако подходът е към заболяването. „Например, лекува се язва на стомаха, но тя при всеки един човек протича по специфичен начин. По тази причина добрият лекар-лечител трябва да знае какво е в момента състоянието на болния и да му назначи точно за този ден, за следващите два дни каква да бъде диетата. Доказано е, че има пряка връзка между оздравяването и хранителния режим“, посочи проф. Попов.
„Ние още не можем да се преборим за клинични пътеки за затлъстяване или наднормено тегло“, алармира още председателят на Българското дружество по хранене и диететика. „Много хора влизат в болница да се лекуват за диабет, а се оказва, че са с високо артериално налягане, че имат затлъстяване, че имат т. нар. метаболитен синдром, който утежнява нещата. Тук един специалист по хранене трябва да прецени кое е водещото заболяване и да насочи лечебното хранене към него, но той трябва да се съобразява и с това, че пациентът има високо кръвно например, или повишена пикочна киселина – склонност към подагра, или нарушения в липидния статус – повишен холестерол или глицериди. Искаме всички тези водещи оплаквания с подходящ индивидуален хранителен модел да ги спрем. Това изисква доста средства“, коментира експертът. По думите му, в остойностяването на повечето клинични пътеки не е включено хранене, за някои има, но това е много недостатъчно.
