Паралелно с насроченото за сряда у нас представяне на акценти от Националния сърдечносъдов план, ЕК обсъжда нов документ, целящ да насочи и предостави на държавите-членки инструменти за извършване на кардиологични прегледи за скрининг и ранно откриване на сърдечни болести.
От Брюксел предлагат прегледите за сърдечно-съдовите заболявания да излязат извън лекарските кабинети – в аптеки, пазари и молове, което поставя въпроси за практическото им прилагане. Наред с това, документът, който се отнася до прегледи от специалист – тоест за вторичната превенция, смесва двата допълващи се, но последователни подхода: първична превенция, който има за цел предотвратяване на заболяването на популационно ниво, с вторичната превенция, която прилага инструменти за ранното диагностициране на заболяването, когато то вероятно вече е възникнало, и се прилагат персонализирано.
И още – препоръката излиза от медицинските аспекти и съдържа неочакван елемент за интегриране на съображения, специфични както за биологичния (sex) – мъж и жена, така и за социалния пол (gender) – трети пол.
Европейската комисия представи на 28 септември 2026 г. предложението за Препоръка на Съвета относно профилактичните прегледи за сърдечносъдово здраве. Документът е част от по-широките усилия на ЕС за ограничаване на сърдечносъдовата заболеваемост и смъртност и следва приетия на 16 декември 2025 г. европейски план за сърдечносъдово здраве, известен като Safe Hearts Plan. Той си поставя за цел до 2035 г. преждевременната смъртност от сърдечносъдови заболявания да бъде намалена с 25%.
Новият документ подлежи на дискусии между страните, като очертава общ европейски подход към ранното откриване и скрининг на сърдечносъдовите заболявания с цел навременното насочване на пациентите към подходящо лечение и грижа. Могат ли държавите-членки да се съобразят с новите насоки и как могат да ги прилагат – предстои да разберем.
Сред елементите за диагностиката са измерване на артериалното налягане от специалист, изследване на холестерола и кръвната захар, ЕКГ, образна диагностика и оценка на индивидуалния сърдечносъдов статус. Тези медицински дейности установяват на ранен етап сърдечносъдово заболяване или повишен риск от ускорено развитие на заболяването. Резултатите следва да подпомагат насочването към допълнителни по-задълбочени изследвания, лечение и проследяване. В предложението е посочено, че целевите групи, честотата на прегледите и използваните инструменти трябва да бъдат съобразени с националния и регионалния контекст. Значение имат възрастта, индивидуалните рискови фактори, здравните неравенства и особеностите на сърдечносъдовата заболеваемост във всяка държава.
Прегледи извън традиционните лечебни заведения
Доколко е възможно и подходящо достъпът до кардиологичните прегледи и изследвания да бъде разширен чрез провеждане на инициативи извън традиционните лечебни заведения предстои да се дебатира между кардиолозите и политиците. Сред посочените места са аптеки, местни обществени центрове, пазари и търговски центрове. Разширяването на достъпа обаче може да има практическо измерение, само ако скринингът не е изолирано действие, а е последвано от конкретни стъпки, свързани с решаването на установените проблеми.
Къде се срещат първичната и вторичната профилактика
Макар основният фокус на предложението да е ранното откриване и скринингът, в негова втора версия, изтекла в медиите, присъстват и мерки, насочени към ваксинация срещу грип, превенция на употреба на алкохол, тютюнопушене, нездравословни храни, липсата на физическа активност, замърсяването на въздуха и други рисковите фактори, които се адресират на обществено равнище и са елементи, преди всичко, на първичната превенция.
Първична превенция: преди заболяването да се появи
Световната здравна организация определя първичната превенция като действия, насочени към предотвратяване на появата на заболяване. Мерките се предприемат извън лечебните заведения, включително повишаване на осведомеността за рисковите фактори и здравната култура на населението.
Вторична превенция: откриване на проблема в ранен етап
Вторичната превенция започва, когато вече може да има заболяване или ранни патологични промени, но те все още не са диагностицирани, за да може навременната медицинска интервенция да подобри прогнозата. Инструментите се прилагат индивидуално от медицински специалсти в лечебните заведения.
Ще разграничават ли кардиолозите биологичен пол (sex) от социален пол (gender)
По отношение на биологичния пол, медицината отдавна разграничава двата пола – мъжете обичайно развиват сърдечносъдови заболявания по-рано, докато рискът при жените се увеличава след менопаузата и може да бъде повлиян от бременността и други специфични за женския пол периоди от живота. Точка 5 от препоръчителната част призовава държавите да „интегрират специфични за биологичния пол и социалния пол съображения“. Не става ясно обаче какво конкретно следва от понятието „социален пол“ за един кардиологичен преглед и какво трябва да промени лекарят в практиката си.
В същото време използваната терминология, чрез която се добавя и „социалния пол“ вероятно ще предизвика различни реакции в отделните държави членки, където обществените и политическите нагласи не съвпадат. За България въпросът има и правно измерение. С Решение № 13 от 2018 г. КСт съд обяви Истанбулската конвенция за несъвместима с Конституцията, като един от основните мотиви беше понятието „социален пол“. С Решение № 15 от 2021 г. съдът прие, че „пол“ в Конституцията има само биологичен смисъл. Позовавайки се на двете решения, в средата на октомври България направи изрично изявление в Съвета по заключенията за равенството, че ще прилага понятието „пол“ само в биологичния му смисъл. Препоръката не е задължителна, но вписването на термина в текст, по който България ще гласува в Съвета, на практика го нормализира.
