Твърде често антибиотиците не се използват съобразно указанията, като всеки пети антибиотик, изписан от общопрактикуващите лекари у нас, не отговаря на предписанията на медикамента, алармира Микеле Чечини, ръководител на сектора по Обществено здраве в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Той участва в Национален форум с международно участие „Превенция и контрол на инфекциите и антимикробна резистентност в контекста на управлението на здравната система: подходът „Единно здраве“ и междусекторно сътрудничество”, който се проведе в Националния център по заразни и паразитни болести.
Данните показват още, че в периода 2019-2024 г. употребата на антибиотици в България е нараснала с 8%, добави той. И посъветва, че приоритет за страната ни трябва да бъде инвестиране в подобряване на хигиената в болниците. „Последни данни показват, че България е сред държавите в ЕС, в които антимикробната резистентност (АМР) се увеличава, а до 2035 г. вероятно ще бъде една от държавите с най-голяма АМР“, -посочи още Чечини.
„Нивата на АМР в България остават високи, като тенденцията през последните години е да се увеличават. Резистентността на Klebsiellа pneumoniae към антибиотиците от групата на карбапенемите бележи ръст до 69% за 2025 г., с което се нареждаме на първо място в ЕС“, призна доц. Иван Иванов, ръководител на НРЛ „Контрол и мониториране на антибиотичната резистентност” в НЦЗПБ. Аналогични са тенденциите при други важни микроорганизми. Резистентността на Acinetobacter baumannii към антибиотиците от групата на карбапенемите у нас има продължително високи нива, които достигат до 92%, пред България са само Гърция и Хърватска с нива от около 95%. Друг тревожен показател е резистентността на Steptococcus pneumoniae към пеницилини и макролиди. „У нас се наблюдава двойно увеличение за последните 5 години – от 17% на 41% при Еrythromycin, и от 11% на 23% при Oxacillin“, обясни специалистът.
Да се намали изписването на антибиотици, призова пък Йохан Ван Елдер, генерален секретар на Европейския алианс на университетските болници. „най-доброто, което можем да направим, е повишаване на нивото на образованост и капацитет на работната сила в лечебните заведения“, допълни той.
Данните на Европейския център за контрол на инфекциозните заболявания (ECDC) показват, че композитният индекс на АМР у нас е 58.6% при среден за ЕС/ЕИП – 21.8%. В същото време докладваните нива на инфекциите, свързани с медицинско обслужване (ИСМО) в интензивните отделения на болниците в България, са по-ниски – 3.7%, при 7.1% за ЕС. „Тази ниска разпространеност най-вероятно отразява недостатъчно добра диагностика, а не реално ниски нива на инфекциите“, коментира Мария Лопез, координатор по EU-JAMRAI 2. Според експертите процентът на тези случаи у нас трябва да е два пъти по-висок – 8%, което прави около 144 000 инфектирани пациенти на година. Цифрите са получени на база коригирания показател за разпространение на ИСМО в България според данните в ЕС, съотнесен към хоспитализациите в страната ~1.8 милиона годишно.
Отчитането на реалния брой на ИСМО е изключително важно, тъй като те са показател за качество на медицинските грижи и позволяват на една болница да насочи усилията си към решаване на редица проблеми. Укриването им обаче не е феномен, характерен само за нашата държава, подобни явления са били наблюдавани в други страни, но там са успели да ги преодолеят чрез подходящи мерки, подчертаха международните експерти.
„Превенцията на инфекциите е в основата на добрата медицинска практика и за тази цел е необходима ангажираност на широк кръг специалисти“, заяви дипекторът на НЦЗПБ проф. Ива Христова. Тя призова да бъдат набелязани конкретни стъпки за преодоляване на проблемите.
