Автор: Д-р Ивелина Георгиева
Гледам новините от Пловдив – арести на лекари, медицински сестри, милиони източени от Здравната каса, „пациенти фантоми“, схеми за източване. И ме е срам. Страшен, пълзящ срам, че когато ме питат непознати какво работя, трябва да кажа че съм лекар и работя в болница. Срам ме е докъде падна гилдията ни. Срам ме е, че днес за някои „колеги“ медицината се е превърнала в борса за акции, а човешкият живот и здраве – в абстрактни цифри в отчетите към НЗОК, носещи хиляди евро месечни доходи на фона на общото ни блато. Срам ме е заради моите учители, старата генерация лекари, които работеха за заплата, колкото заплатата на продавач в държавен магазин, но лекуваха. И често даваха кръв, но не фалшив резултат, а за да спасят пациент. Срам ме е заради младите колеги, които сега влизат в боя неоцапани, с мечти и със заплати, по-ниски от заплатите на продавач в супермаркет.
Но няма да бъда лицемер. Не искам да соча само с пръст онези, които закопчаха с белезници. Защото не са само те. И защото тези хора не се появиха във вакуум. Те са отвратителният, но логичен продукт на една болна, изкривена и сбъркана система, която повече от 30 години се гради пред очите ни.
Нека бъда ясна – аз нямам нищо против болниците да бъдат търговски дружества. Пазарната логика, ефективността и мениджмънтът могат да съществуват в здравеопазването. Проблемът е в изкривения начин на финансиране, който над 30 години догматично стимулира оборот и количества, а не качество и резултати. Системата е устроена така, че клиничните пътеки се гонят на бройка, а болниците печелят от завъртени легла, а не от излекувани пациенти. Това е прословутата прокрустова ложа, в която или лъжеш и фалшифицираш отчети, за да оцелееш финансово (или за да забогатееш безобразно), или губиш ресурси и имаш „лоши финансови резултати“, хората те напускат и търсят „по-добри условия“.
30 години държавата създава правила, в които почтеността е наказана с нищета, а алчността и поголовното отчитане на несъществуваща дейност са материално стимулирани от порочния модел.
Когато утре излязат наяве подробностите за поредната „супер болница“ с милионни обороти и милиционерски разкрития, обществото с право ще ни плюе. Защото мълчахме твърде дълго. Защото се правехме, че не виждаме какво се случва. И докато не променим модела на финансиране – докато парите на данъкоплатците не следват реалното качество, успешния изход от лечението и грижата за пациента, вместо сухия обем от хартиени бройки – ще продължаваме да гледаме белезници по телевизията. И срамът ще остане за онези от нас, които все още се опитват да лекуват честно, но допускат да работят в тази система.
Срамът е голям. Дъното е стигнато. Въпросът е има ли кой да изкачи стълбата обратно нагоре?
Материалът е взет от Фейсбук страницата на д-р Ивелина Георгиева, която дълги години е била на ръководни позиции в МЗ, а в момента е зам.-директор по лечебната дейност на УМБАЛ „Св. Анна“ – София.
