Трима учени, които откриха как да управляват нервните клетки със светлина, си поделят тазгодишната Нобелова награда за физиология и медицина за 2026 г. Идеята тръгва от едноклетъчно водорасло, което плува към слънцето. В него има протеин, който реагира на синя светлина. Когато учените го вкарат в нервни клетки, могат да ги включват и изключват като с ключ.
Формулировката на наградата е „за откритията в областта на светлочувствителните йонни канали и оптогенетиката“ и си я поделят Карл Дейссерот (Станфорд), Петер Хегеман (Хумболтов университет, Берлин) и Георг Нагел (Вюрцбург). Хегеман и Нагел откриват протеина в началото на 2000 г., а Дейссерот го вкарва в нервни клетки и през 2007 г. кара метода да работи в мозъка на живи мишки.
Старият метод е електрически ток, който засяга всичко наоколо. Със светлината се засягат само нужните клетки. Така учените могат да докажат коя част от мозъка какво предизвиква, спомен, страх или движение. С метода се изследват болести като депресия, епилепсия и шизофрения. Засега това е изследователски инструмент. Опитите за връщане на зрение са в ранен етап и не са рутинно лечение.
Оптогенетиката се използва по-специално при изследването на механизмите на паметта и стреса: осветяването на мозъка на мишки чрез имплантирани оптични влакна например позволява в необходимия момент да се предизвикат у животното спомени за конкретно събитие.
Паричната равностойност на Нобеловата награда за 2026 г. възлиза на 12 милиона шведски крони (близо 1 милион евро) във всяка категория. Церемонията по връчването ще се състои на 10-ти декември – денят на смъртта на Алфред Нобел.
