Лекари от УМБАЛ „Св. Екатерина“ и ВМА ще преминат през 6-месечно специализирано обучение за извършване на белодробни трансплантации в Университетската болница във Виена (АКХ – Виена). Мярката е част от стратегията на здравното ведомство за изграждане на капацитет за извършване на сложните интервенции у нас. Това гласи отговор на министърът на здравеопазването Катя Ивкова на депутатско питане за организацията на медицинското проследяване на граждани, подложени на белодробна трансплантация в чужбина и готовността на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ за осигуряване на устойчив модел за последващи специализирани грижи.
Към момента нито едно самостоятелно лечебно заведение в България не разполага едновременно с пълния набор от апаратура и профилирани специалисти, необходими за този тип трансплантация. Затова държавата залага на мултидисциплинарен подход, обединяващ водещите кардиохирурзи на „Св. Екатерина“ и реанимационния и пулмологичен капацитет на ВМА. По думите на здравния министър обучението във Виена надгражда досегашните усилия в тази посока.
През 2025 г. общо 10 български специалисти от „Св. Екатерина“, ВМА и Аджибадем Сити Клиник преминаха през престижната международна академия „Виена-Торонто-Вандербилт“. Новият 6-месечен курс ще бъде финансиран целево по Националната програма за донорство и трансплантация, в момента текат финалните процедури по офертата. „Междувременно, за да защити пациентите в критично състояние, ИАМН договаря оферти с водещи центрове за трансплантации на сърце, бял дроб и комбинирани органи в САЩ. Отвъд Океана вече са трансплантирани успешно четирима българи, нуждаещи се от бял дроб. Водят се преговори за нови оферти с клиники в Кливланд, Балтимор и Сент Луис, твърди министър Ивкова.
Тя уверява също, че за завърналите се от операция в чужбина пациенти е осигурено проследяване от пулмолози във ВМА и УМБАЛ „Лозенец“. По думите й е създадена защитена дигитална линия за постоянен обмен на документация и онлайн консултации с американските оператори, а имуносупресивната терапия се покрива напълно от НЗОК.
В отговор на уверенията на здравния министър от сдружение „Българско общество на пациентите с пулмонална хипертония“ разпространиха позиция, в която се твърди, че не може да се рестартира нещо, което никога не е съществувало. От пациентската организация поясняват, че у нас никога не е имало изградена устойчива и функционираща програма за белодробна трансплантация, а единствената подобна операция е била проведена в нарушение на процедурите за извършването ѝ и пациентът е починал девет месеца по-късно.
От БОППХ подчертават, че наличието на проведени обучения и професионални контакти все още не представлява такава програма. „Пълноценната и безопасна за трансплантираните пациенти програма изисква наличието на специализирана структура с определен медицински екип, установени протоколи и ясна отговорност за комплексното следтрансплантационно проследяване“, пишат от пациентската организация и допълват, че трансплантираните в периода 2014–2019 г. продължават и към настоящия момент да бъдат проследявани от Центъра за следтрансплантационно проследяване към Клиниката по гръдна хирургия на Университетската болница във Виена, Австрия.
От сдружението изтъкват, че следтрансплантационното проследяване би трябвало да се извършва от специализиран мултидисциплинарен трансплантационен екип, в структура с необходимите разрешителни според Закона за лечебните заведения, каквато към момента у нас няма.
По повод наблюдението на пациенти с присадени органи в САЩ от БОППХ изтъкват, че понастоящем няма нито един пациент, който да се е завърнал трайно в България след трансплантация, осъществена зад Океана. „Ето защо няма как да е вярно твърдението на министъра на здравеопазването, че има осигурен дигитален канал за проследяване и вече се проследяват такива пациенти“, пишат от сдружението. И посочват, че всички пациенти, които са трансплантирани в САЩ или им предстои такава трансплантация, трябва да осигуряват сами средствата за своето и на един придружител дългосрочно пребиваване в САЩ, което е непосилно за тежко болни хора и затова средствата се събират чрез дарения.
В позицията се изтъква също, че НЗОК не реимбурсира имуносупресиращия медикамент Certican 0,25 mg и 0,50 mg за белодробно трансплантирани пациенти. По този въпрос многократно са изпращани писма и сигнали до Министерството на здравеопазването и Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, но проблемът продължава да не е решен. „Очакваме от МЗ конкретни отговори по поставените проблеми, както и прозрачност относно планираните действия, отговорните структури и сроковете за изграждане на работещ и безопасен модел за пациентите, които се нуждаят или са преминали през белодробна трансплантация“, завършват от Българското общество на пациентите с пулмонална хипертония.
