Отказът от пушене безспорно остава най-добрият избор за здравето. Какво, обаче, се случва при хората, които не спират напълно тютюна и никотина, а заменят цигарите със система за нагряване на тютюн? Проучване, публикувано през 2025 г. в списание Biomarkers, разглежда именно този въпрос, като сравнява здравни показатели при настоящи пушачи, бивши пушачи и пълнолетни лица, които са преминали от тютюнопушене към употреба на система за нагряване на тютюн (СНТ) за поне две години.
Проучването, спонсорирано от Philip Morris International, е проведено сред 982 здрави пълнолетни участници в Япония и няколко европейски държави, включително България, като 974 от тях са разпределени в три групи: настоящи пушачи, дългосрочни потребители на СНТ и бивши пушачи. Изследователите са анализирали девет биомаркера на потенциална вреда – измерими показатели в кръв и урина, които са свързани с процеси като възпаление, оксидативен стрес, функция на белите дробове, съдова функция и излагане на токсични вещества от тютюневия дим.
Какво представляват „биомаркерите за потенциална вреда“?
Биомаркерите за потенциална вреда не са диагнози и не показват директно дали човек ще развие заболяване. По-скоро са ранни биологични сигнали, които отразяват механизми, свързани с увреждане на организма от тютюнопушенето. В това изследване са включени показатели за натоварване с въглероден оксид, излагане на тютюневи канцерогени, възпаление, оксидативен стрес, липиден профил, ендотелна функция, тромбоцитна активация, артериална ригидност и белодробна функция.
Изборът на тези биомаркери се основава на патогенезата на съответното нарушение и ако при дадена група – обект на проучването тези показатели изглеждат по-благоприятно, това може да подсказва по-ниско биологично въздействие в сравнение с продължаващото пушене. Самите автори подчертават, че тези маркери не дават „пълна картина“ за абсолютната вреда, но могат да бъдат показателни при все още липсващите дългосрочни епидемиологични данни.
Резултати от изследването
Основният извод е, че при участниците, които са преминали към СНТ за минимум 2 години, показанията на всички девет основни биомаркера са отчетени в по-благоприятна посока в сравнение с тези при настоящите пушачи. Освен това в много от случаите резултатите при потребителите на СНТ са сходни с тези при бившите пушачи.
Сред най-ясно отчетените разлики са по-ниските нива на карбоксихемоглобин – показател за експозиция на въглероден оксид, значително по-ниски стойности на общ NNAL (маркер за излагане на специфичен тютюнев канцероген). При хората, използващи СНТ, се наблюдават по-ниски стойности на белите кръвни клетки и на 8-epi-PGF2α (8-епи-простагландин-F), което според дизайна на изследването отразява по-благоприятен профил по отношение на възпаление и оксидативен стрес в сравнение с продължаващото пушене.
Учените съобщават и за значителни различия при още няколко важни показатели, а именно по-висок HDL-холестерол, по-ниски нива на sICAM-1 (разтворима вътреклетъчна адхезионна молекула-1) и 11-DTX-B2 (11-дехидротромбоксан В2), по-нисък централен индекс на повишение и по-висока стойност на FEV1 %pred (форсиран експираторен обем за 1 секунда %предвиден, след бронходилататор) при потребителите на СНТ в сравнение с настоящите пушачи. Това означава, че в рамките на това проучване групата ползватели на СНТ показва по-благоприятни резултати, свързани с липидния метаболизъм, съдовата функция, тромбоцитната активация и белодробната функция.
Сходна експозиция на никотин
Един от интересните резултати е, че експозицията на никотин, измерена чрез уринарни никотинови еквиваленти е сходна между настоящите пушачи и потребителите на СНТ. Това означава, че отчетените разлики в биомаркерите не се обясняват с прием на по-малко количество никотин, а вероятно с различната експозиция на вещества, които се образуват при горенето на тютюна. В същото време, за да проверят дали участниците в групата, използваща СНТ, продължават едновременно и да пушат, изследователите използват и маркер за излагане на акрилонитрил. По този показател групата, употребяваща СНТ, показва много по-ниски стойности от настоящите пушачи, което според авторите подкрепя заключението, че повечето от тези участници действително са преминали основно към нагряване на тютюн, а не са останали редовни „двойни“ ползватели.
Значи ли това, че нагряването на тютюн е безвредно?
Категорично не. Това изследване не цели и не показва, че тези продукти са без риск. То показва, че при здрави пълнолетни пушачи, които са заменили цигарите със СНТ за поне две години, редица биомаркери на потенциална вреда показват по-благоприятни стойности, отколкото при хората, които продължават да пушат цигари. Авторите изрично посочват, че изследването е напречно (cross-sectional), тоест участниците не са проследявани във времето, и поради това не може да се докаже причинно-следствена връзка.
Трябва да се направи още едно важно уточнение – участниците са „здрави“ по критерии като физикален преглед, ЕКГ, спирометрия и медицинска оценка. Това означава, че резултатите не са пряко доказателство за клинична полза при хора с вече установени заболявания. Самите автори отбелязват, че биомаркерите за потенциална вреда могат да се влияят и от други фактори като например физическа активност, хранене, възпалителни състояния, замърсяване на въздуха и допълнителни експозиции от околната среда.
Значение на проучването
Освен установените резултати, проучването отчита продължителността на прехода от пушене към СНТ. Средното време на преминаване към СНТ в това изследване е 4,5 години, а при бившите пушачи средното време от отказване е 8,1 години. Това дава по-реална представа за профила на хора, които са използвали този тип продукт дългосрочно извън рамките на кратко интервенционално проучване.
Освен това, включването на бивши пушачи като отделна група е важно, защото дава възможност за съпоставка с това, което авторите наричат „златен стандарт“ – отказа от тютюнопушене. В няколко от основните показатели резултатите при потребителите на СНТ са близки до тези на бившите пушачи, което е ключов елемент в интерпретацията на данните. Учените все пак уточняват, че не всички разлики между потребителите на СНТ и бившите пушачи изчезват напълно.
Ограничения, които трябва да влязат в съображение
Публикацията съдържа и няколко важни ограничения. Дизайнът на проучването е кръстосан и не позволява причинно-следствени изводи. Участниците са здрави пълнолетни лица, така че не се оценяват пациенти с вече установени заболявания. Освен това множество фактори извън тютюнопушенето могат да влияят на разглежданите маркери, включително физическа активност, хранене, инфекции, възпалителни състояния, медикаменти и експозиции от околната среда. Накрая следва да се подчертае, че авторите са служители на Philip Morris, а изследването е финансирано и спонсорирано от същата компания, което налага критичен и балансиран прочит.
Рационалният извод
Резултатите от това изследване показват, че при здрави пълнолетни пушачи, преминали изцяло към система за нагряване на тютюн за поне две години, се наблюдават по-благоприятни стойности на редица биомаркери за потенциална вреда в сравнение с хората, продължаващи да пушат цигари, като много от тези стойности се доближават до наблюдаваните при бивши пушачи. Важно е, обаче, да се подчертае, че това не е доказателство за липса на риск и не заменя ползите от пълното прекратяване на употребата на тютюневи и никотинови продукти. То би следвало да се тълкува като част от по-обширен научен подход за това как да се измерва относителната вреда, когато пълният отказ не се случва.
Източник: Ansari SM, Leroy P, de La Bourdonnaye G, Pouly S, Reese L, Haziza C. Differences in biomarkers of potential harm after 2+ years of tobacco heating system use compared to cigarette smoking: a cross-sectional study. Biomarkers. 2025;30(2):178–191. doi:10.1080/1354750X.2025.2461069
Материалът се публикува с подкрепата на Филип Морис България.
